За суетата на артиста
Артист, който казва че не е суетен, не говори истината. Не е вярно. Когато си артист, ти се показваш, проявяваш своеобразен есхибиционизъм. Даже още по-страшно, той е духовен есхибиционизъм. Как да не съм суетен, щом мога да разсъбличам душата си. Как!
За жените и романтиката
Всичко което може да се помисли и да се каже за жената, отдавна е казано. Недискретно е да се надзърта в интимния свят на човека. Може човек малко да повдигне завесата на спалнята си, но да не я отваря съвсем. Скрил съм бельото. Малка държава сме. Това не е живота на Чаплин, Жилбер Беко или Рей Чарлз. Според мен обаче, най-синтезирано говори за жената поета Борис Христов в стихотворението, което аз пея „Жената Мария". Това е върховното поетическо послание, което надхвърля рамките на българската поезия. Казвам го смело, след години може би поколенията ще оценят какво е писал Борис Христов. Не Иван Вазов, а поета Борис Христов.
За изкуството като пазар и бизнес
Нацията ни е малка, и държавата ни е малка, и шоубизнесът ни е малък, спъва ни езикова бариера към света, а това са непреодолими условия. Нищо не зависи от нас. И не на последно място, ние никога не сме могли да се уважаваме.
Съжалявам, че никой не се замисля над този проблем, не е седнал да го опише, а той тепърва ще изскача и ще се разраства. Но когато започнеш да плюеш наляво и надясно, има опасност да изгубиш не само физиономиите на околните, но и собствената си физиономия. Много е лошо, ако наистина е национална черта. Често съм казвал, че когато във Виена се създава първата филхармония и започват първите концерти на голям симфоничен оркестър, в България се прави Велчовата завера. Сигурен съм, че има артисти, които могат достойно да се намесят в театралното и филмово изкуство на света, но може би трябват други географски ширини.
Всичко ме е обезкуражило до болка. Просто е страшно. Положението в държавата е неспасяемо и съм обзет от апатия. Никой не подкрепя стойностните неща. Ако някой седне да ме убеждава, че се интересува от дереджето на българската култура или социалните проблеми на хората, които мизерстват, няма да му повярвам. Сега искам да се насладя на живота, но знам, че и това няма да стане. Неосъществена ще остане мечтата ми да бъда рентиер, които има възможност да живее и работи свободно.
* От интервю на Тодор Колев с Галина Рулева, източник ~ www.slovo.bg
Снимка ~ Facebook