„Как ми се иска да съм по-силен. Да вярвам в себе си. Да се осмеля да бъда повече СЕБЕ СИ, да правя нещата, които искам. Да мога по-лесно да достигам до хората. И веднъж вече стигнали дотук: „Иска ми се да съм начисто със себе си. Или казано по-елементарно: Хей, чувствам се добре такъв, какъвто съм, независимо какво мислят другите."
Възможно ли е това да са вашите мисли? Ако да, тогава сте попаднали на правилното място. Защото в тази статия става въпрос за самоувереност, приемане на собственото АЗ и вяра в собствените сили. Или по-точно за това как да усъвършенстваме тези положителни качества в себе си.
Ралф Зенфтлебен, автор на уеб-сайта „Време за живот" и лектор в областта на личностното развитие, ни предлага 10 малки, но изключително ефикасни идеи, водещи до повишаване качеството на живот. Онзи добър живот, в който се чувстваме по-силни вътрешно, тъй като все повече вярваме в себе си и все повече приемаме собственото си аз.
Прочетете идеите, отъждествете се с тях и се оставете да Ви одухотворят. Осъществяването дори само на една от тях ще направи живота ви малко по-красив и по-богат.
6. Виждам и силните си страни (реалистична самооценка)
„Знам какво мога и какво (все още) не."
Трудностите със самоприемането и самоувереността често се дължат до известна степен на собствената ни гледна точка. Знаете, има песимисти, които виждат света пълен с рискове и опасности. Има и оптимисти, които пък във всичко виждат шансове и възможности. Двете групи наблюдават един и същ свят, но през различни очила.
Когато става въпрос за нас самите, ние наблюдаваме себе си също през очила. Очила, през които понякога виждаме само отрицателните си качества, нещата, които не са ни наред, и грешките, които сме допуснали.
Наблюдавайки другите, виждаме, че всеки си има положителните и отрицателните качества, своите силни и слаби страни. Отстрани е лесно да видим това.
Самите себе си обаче приемаме като изключение от горното правило. Самите ние основно сме съвкупност от слабости, недостатъци и незадоволителни качества. Силни страни по-скоро смятаме, че ни липсват.
Причината да виждаме себе си по този начин обаче не е в това, че наистина нямаме положителни страни.
Този факт се дължи на очилата, които сме си сложили и които смаляват в максимална степен нашите положителни качества и уголемяват недостатъците ни.
Не може ли просто да свалим очилата и да сложим други, по-подходящи?
Точно това трябва да направим. Имате нужда от нови очила и то такива, с които да виждате себе си в реална светлина в целия Ви спектър.
На първо място трябва да осъзнаете следното: „Имам очила, които ми пречат да виждам своите хубави черти."
Тези очила вероятно са се появили вследствие на негативни послания и сигнали от страна на учители, родители, роднини или други хора. А може и по друг начин. Всеки човек обаче има силни страни, специални умения и таланти. Може би досега не сте насърчавали тези, които се крият у Вас, и затова не съумявате да ги видите. Но те са там.
Вашата задача сега е да свалите очилата на негативизма и да се отправите на пътешествие в търсене на нещата, които умеете добре.
За целта поредица от въпроси, които да си задавате редовно:
• Кога винаги казвам: „Но това е нищо. Това е лесно. Това го може всеки"? (В повечето случаи е така, че не всеки го може, но се изразяваме така, защото ние самите го можем)
• Какво съм постигнал досега в живота си? Какви умения, качества, силни страни са ми помогнали при това?
• Какво ми е най-близко на сърцето? Кои от моите (положителни) качества могат да бъдат разпознати в това?
• За кои неща получавам похвали от другите?
Може да направите и следното: Всяка вечер правете анализ на свършеното през деня, като си задавате следния въпрос: С какво днес се справих добре?
С този въпрос вие насочвате вниманието си към своите малки и големи успехи, както и към силните си страни.
7. Изживявам своите ценности (самоосъществяване)
„Верен съм на себе си."
В точка 3 стана ясно колко важно е да осъзнаем кои сме всъщност. Към това спада и да знаем кое е важно за нас, защото то ни дава известна вътрешна сила.
Не е достатъчно обаче да познаваме собствените си ценности. Важно е да живеем с тях и да ги защитаваме пред останалите. Ако не правим това, скоро слагаме край и на себеуважението.
Когато обаче живеем според собствените си ценности, поне доколкото е възможно, нашето себеуважение нараства.
Т.е. важно да живеем с това, което е важно за нас. Но как се разбира кое наистина е важно?
На първо място по това, че човек автоматично се стреми към осъществяване на това важно нещо в собствения живот.
Ако всеки ден събирам разделно отпадъците, членувам в Грийпийс и ходя на демонстрации срещу замърсяване на природата, тогава очевидно за мен „опазването на околната среда" е важно. Т.е. опазването на околната среда е една от моите ценности.
Или пък ако всеки ден проявявам грижовност към своята половинка, стремя се да правя нещата възможно по-хубави и за мен е важно да предприемаме определени неща заедно като семейство, тогава една от важните за мен ценности е „семейството".
Съществуват толкова много ценности. Справедливост. Любов. Толерантност. Съпричастност. Успех. Самоопределяне. Хармония. Спокойствие. И, и, и ...
Всеки от нас има свои ценности – неща, които са важни за нас.
Непрекъснато обаче изникват ситуации, които поставят нашите ценности под въпрос. Ситуации, които ни изкушават да жертваме ценностите си и да действаме против тях.
И е напълно човешко да се поддадем на подобно изкушение. Случва се на всеки от нас. И тогава отново е важно да си простим подобно прегрешение (виж т.1).
Впрочем още по-добре би било да възвисяваме своите ценности и да ориентираме живота си спрямо тях, доколкото е възможно. Никой не успява да прави това винаги. Но толкова често, колкото е възможно. Това е пътят. А как се постига подобно нещо?
За целта си задайте 2 въпроса:
• Какво за мен е наистина важно в живота?
• Какво прави всеки ден отново и отново човек, за който тези неща са важни?
След това опитайте постепенно във все по-голяма степен да синхронизирате действията си с този идеал.
Тогава ще можете да се погледнете гордо в огледалото и да кажете: Верен съм на себе си. Живея според това, което е важно за мен.
8. Разрешавам проблемите си (компетентност в разрешаването на проблеми)
„Взимам живота си в ръце."
Хората с високо самосъзнание решават възникналите проблеми. Това не означава, че са като Супермен и с едно движение на ръката карат всички проблеми да изчезнат. Те обаче набелязват своите проблеми и стъпка по стъпка търсят начини за тяхното разрешаване. Те не заравят глава в пясъка, чакайки всичко да отмине. И не чакат някой да дойде да ги спаси и вместо тях да оправи нещата.
Те си казват: Така повече не може, трябва да предприема нещо. След което се заемат с разрешаване на проблема.
И тук е в сила принципът „действай така, все едно". Когато започнете да разглеждате и разрешавате своите малки и големи проблеми, вашата самоувереност и себеуважение нарастват. Защото правите нещо за себе си. Защото смятате себе си за достатъчно важен, за да се застъпите за себе си и да решите собствените си проблеми.
Може да започнете със съвсем малки неща:
• най-накрая да поправя гумата на велосипеда
• да говоря с партньора си за разпределение на домашните задължения или
• да си създам разумна система за напомняне на рождени дни, така че да не ги забравям непрекъснато.
Разбира се, може да се погрижите и за по-значими неща:
• да си потърся жилище с по-централно разположение, за да не се налага да пътувам толкова дълго до работа
• да се включа в някаква група, за да се запозная с нови хора
• да реша, дали да започна обучение, за да се преквалифицирам професионално.
Вземете живота си в ръце и разрешавайте проблемите постепенно, един след друг. Първо най-малките, а след това се осмелете да се заемете и с големите. Това изгражда самоувереност и себеуважение.
9. Приятел съм със себе си
„Отнасям се към себе си като към добър приятел."
Има още нещо, което ни помага да се отнасяме с уважение към себе си и да се приемаме: дружелюбността към собственото Аз.
Тя не е нищо по-различно от това да се отнасяме към себе си приятелски, т.е. по начина, по който в идеалния случай бихме се отнасяли към добър приятел:
• Разговаряме дружелюбно и с уважение с един приятел.
• Слушаме добре това, което ни казва нашият приятел, без да го осъждаме.
• Помагаме на приятеля си да израстне и го окуражаваме, когато се случи нещо лошо.
• Казваме му, че го харесваме.
• Прощаваме му, когато на моменти се държи глупаво, защото знаем, че хората не са перфектни и всеки понякога има лоши дни.
Точно така трябва да се отнасяме и към самите себе си. В мислите си трябва да разговаряме със себе си с уважение и дружелюбност – без обвинения, подлости и упреци.
В трудни ситуации сами трябва да се окуражаваме и подкрепяме.
По-често в мислите си трябва да си казваме, че се харесваме и че сме направили нещо добро.
Необходимо е да си позволяваме да допускаме грешки и понякога да се държим глупаво. И след това да си прощаваме.
Всичко това се нарича дружелюбност към собственото Аз. И ако искате да подобрите връзката със себе си, трябва да практикувате това приятелско отношение по-често. Бъдете добър приятел със себе си.
Добро начало на тази промяна би било редовно да си спомняте за това, че желаете в бъдеще да имате различно поведение към себе си и да бъдете приятел със себе си. Може да си пишете бележки за напомняне или да нагласяте алармата на телефона си.
Друга възможност е воденето на дневник, в който всеки ден накратко да записвате конкретни примери за нещата, при извършването на които сте проявили приятелско отношение към себе си. Например:
„Днес бях учтив със себе си и не се обвинявах, въпреки че докато готвех, сосът ми загоря. В такива моменти принципно започвам да се обиждам. Днес не го направих. Много добре."
Както и да правите нещата, опитайте в бъдеще да проявявате повече дружелюбност към себе си. Така ще се чувствате по-добре, отколкото ако непрекъснато си отправяте обвинения.
10. И накрая най-важното: Напредвам с малки крачки
„Ще си дам време и няма да се откажа."
Да, знам. Хубави идеи споделих в настоящата статия. И всяка от тях е изискваща и невъзможна за реализиране от днес за утре.
Затова е важно: Не се опитвайте да осъществите всичко това наведнъж. Започнете с нещо малко и тренирайте с него известно време. Едва след това се заемете със следващата цел. Придържайте се към следната много добре изказана мисъл „Всяко голямо пътуване започва с една малка крачка." И всяка малка крачка Ви доближава все повече до поставената цел.
Изкушението да променим всичко с един замах е огромно. Но трайните промени не се постигат по този начин.
Най-често добрите начинания и стремежът към промяна претърпяват провал поради липса на търпение.
Ако наистина имате желание за промяна, започнете с нещо малко, не се отказвайте, насладете се на малкия успех. Заемете се със следващата малка задача, отново проявете постоянство, порадвайте се на поредния малък успех. Променяйте малко по малко нещата, наслаждавайте се на своя напредък и най-вече не се отказвайте, докато не сте напълно удовлетворени от постигнатата от Вас самоувереност и приемане на собствената личност.
За това се изисква време. Неща, които са се наслагвали и изграждали с години и дори десетилетия, не се променят за един месец. Желанието за незабавна промяна е нещо човешко. На практика обаче нещата не стават толкова лесно.
Мога само да ви препоръчам следното: Започнете, дайте си достатъчно време и се наслаждавайте на пътя, през който ще преминете – пътят към самоувереността, самосъзнанието и приемането на собственото Аз.
Източник: www.zeitzuleben.de
Снимка: qualitycareeradvancement.com, mykinetickid.com
