За почеркът на един гений

„Той се отнася с хората като с кегли - удря с топката един, за да събори друг." ~ Франсоаз Жило

picasso 1

Имат ли право творците да поглъщат и да довеждат до отчаяние всеки, който се доближи? Желанието им да достигнат абсолютното трябва ли да премине през неумолимата жажда за могъщество? Делото им, дори да е най-бляскавото, заслужава ли жертвата на толкова човешки съдби?
Цялото ми семейство нито за миг не успя да избегне менгемето на този гений, който се нуждаеше от кръв, за да пописва платната си – от кръвта на баща ми, на брат ми, на майка ми, на баба ми, от моята и от кръвта на всички, които си мислеха, че обичат един човек, а всъщност обичаха Пикасо".
Марина Пикасо, откъс от книгата „Дядо ми"

През 1942 година, един от близките приятели на художника – френския поет Пол Елюар, направил анализ на почерка на Пикасо. Неговото заключение относно характера на прочутия творец се побирало в едно кратко изречение – „Обича страстно и убива онова, което обича".
Времето потвърдило думите на поета. В деня на погребението на Пикасо, неговия 24-годишен внук Паблито изпива флакон с белина. Три месеца агонизира, а животът му е поддържан с помощта на постоянни операции. Да бъде спасен се оказва невъзможно – всички вътрешни органи са изгорени. Той е погребан в Кан, на същото място, където почива и праха на баба му Олга Хохлова. Самата тя си отива от този свят напълно опустошена от безкрайните изневери на Пикасо, отчаяна, парализирана и напълно забравена от някогашния си любим.
На 6 юни 1975 година, най-големият син на художника, 54-годишният Пол Пикасо умира от цироза. Дъщеря му Марина споделя в книгата си: "Под гнета на тиранията му, баща ми живя и умря заради него /Пикасо/ - излъган, отчаян, унизен и съсипан".
На 20 октомври 1977 г., в гаража на собствения си дом, край на живота си слага Мари Терез Валтер – бивша муза, модел и любовница на Пикасо. Малко след това, в автомобилна катастрофа загива и дъщеря им Майя Пикасо.
В ранните часове на 15 октомври 1986 г., в навечерието на откриването на поредната изложба на Пикасо в Мадрид, в леглото си се застрелва последната му муза - Жаклин Пикасо - без да остави никакво предсмъртно писмо.
Дора Маар, талантливата фотографка и спътница на Пикасо в зрелите му години, завършва дните си в психиатрична болница, като до последния си миг не пожелава да се раздели с картините на гениалния си любим.

picasso 1.1
Pablo Picasso to his dear friend Gertrude Stein

picasso 2
Postcard from Pablo Picasso to Guillaume Apollinaire, 1905 

picasso 3
Postcard from Pablo Picasso and Max Jacob to Guillaume Apollinaire, July, 1905

picasso 4
Pablo Picasso, postcard to Jean Cocteau, 1919

picasso 5
Illustrated letter from Pablo Picasso to Jean Cocteau, 1916

„My dear Cocteau
I am quite sad that you are ill. I hope that you will be well soon and that I will see you. At Montparnasse next Wednesday's festivities in honor of the musician I hope to see you. I have good ideas for our theater story - we shall talk about it.
Best wishes
Picasso"

По материал на interviewmg.ru
Снимки ~ alovelybeing.com, thegenealogyofstyle.wordpress.com, monsieurcocosse.blogspot.bg, theredlist.com