Листата падат, падат, сякаш те
се ронят от градини в небесата,
с прощален жест и в есенна позлата.
Между звездите пада и Земята
и самотата й в нощта расте.
И ние също падаме така.
Ръката ти. И всичко, без да страда.
Но знам Един - това, което пада,
с безкрайна нежност той държи в ръка.
1902 г.
Превод ~ Стоян Бакърджиев
Kартина ~ Леонид Афремов
