За тайните на сърцето, мъдростта и свободата ~ от бащата на „Дон Кихот"

Роден на 29 септември 1547 г. в Алкала де Енарес, Испания

miguel de cervantes

Честността е най-добрата политика.

Обуздаването на езика е изкуство, което малцина владеят.

Любовта не се съобразява с нищо и няма мяра в нищо. Връхлита крале и пастири, умни и глупави. И когато завладее душата на някой, тя прогонва страха и срамежлкивостта от него и – много често – го прави за смях.

За Бог съществува само настоящето. Единствено той знае, какво, кога и докога.

Жените по природа често са объркани. Те обичат тези, които им изневеряват и изневеряват на тези, които ги обичат.

Добре е да знаеш Санчо, че в живота няма нещастие, което времето да не може да заличи, и няма такава болка, която смъртта да не може да спре.

Ако мислиш за своята жена, като за единствената достойна жена, ще си осигуриш спокоен и щастлив живот.

За да не бъдеш глупак, не трябва да си такъв. Шегите и остроумията са привилегия за великите умове. Не се прави на шут ако нямаш достатъчно ум за това.

Когато жената заговори за тайните на сърцето си това означава, че или е влюбена безумно, или е доведена до крайност в своето отчаяние.

Неблагодарността е кралица на пороците.

Историята е съкровищница на нашите деяния, свидетелка на миналото, пример и поука за настоящето, предупреждение за бъдещето.

Пътеката на добродетелите е много тясна, а пътят на порока е широк и просторен.

В живота на героите има предел на щастието и славата, на който те трябва да спрат; ако отидат по-нататък, те ще изпаднат в нещастие и презрение.

В душите на страхливите няма място за щастие.

Всеки човек трябва да се съди по неговите дела.

Живей в разбирателство със своята съвест и нека хората да говорят каквото си искат.

Грехота е, ако жената изглежда по-малко красива, отколкото може да бъде.

Нищо не струва така евтино и не се цени така скъпо както учтивостта.

Похвалата само тогава е добра, когато е добър този, който хвали.

Който не умее да се ползва от щастието, когато то идва, не трябва да се жалва, когато то си отива.

В нещастието съдбата винаги оставя вратичка за изход.

Няма такава болка, няма такова страдание, телесно или душевно, което времето да не отслаби и което смъртта да не излекува.

Свободата е най-висшето благо!

Илюстрация ~ biography.com