Баладично от прочутия ренесансов поет
- Кого ли чувам? - Мен. - Коя си ти?
- Душата ти. На косъм от смъртта
съм вече аз, че страшно ме гнети
да гледам как се гърчиш в самота
като пребито куче. - Участта
ми те вълнува? - Твойта страст е дива.
- Какво ти пука? - Тя и мен убива.
- Разкарай се, пък ще му мисля аз.
- Кога? - Когато за това ме бива.
- Ще млъкна. - Мога и без твоя глас.
- Какви ги мислиш? Времето лети...
- На дърта кранта стигнах възрастта.
- Но нищо не научи. - Знам. - Почти
е лудост твойто. - Само лудостта
изцяло ни потапя в сладостта.
Като муха на мед съм аз. И ми отива.
- Защо говориш тъй? - Нима не бива?
Когато зная нещо, слагам бас.
- И губиш. - Но оказвам съпротива.
- Ще млъкна. - Мога и без твоя глас.
- Почернена от твоите черти,
скърбя. Невежество и тъпота
все някой може и да ги прости,
а ти нарочно плюеш на честта;
сред грозното едната красота
не щеш да видиш - наглост те опива...
Коя е твоята алтернатива?
- Ще стане ясно, като пукна аз.
- Смили се, Боже! - Ей, че си бъбрива!
- Ще млъкна. - Мога и без твоя глас.
- Живота си защо опропасти?
- Защото тъй на мен ми предвеща
Сатурн - с покварата да съм на „ти".
- Безумие! Спомни си мъдростта
на Соломон! Какво гласеше тя?
„На мъдрия, че ум при ум отива,
звездата му е винаги щастлива."
- Но аз пък вярвам в лошия си час,
което ми е всъщност лайтмотива.
- Ще млъкна. - Мога и без твоя глас.
- В живота вярваш ли? - С усмивка крива.
- И измъчвай се, но имай цел красива!
- Йеромонасите за туй ги бива.
- От ум и разум бягаш. - Тук съм аз.
- Науката е като златна нива.
- Така ли? - Ако все на зле отива,
ще млъкна. - Мога и без твоя глас.
* Смята се, че творбата е писана през лятото на 1461 г. в Мьонския затвор
* Картина на Ясен Гюзелев ~ илюстрация по Франсоа Вийон, 1988 г.
