Психологията на гнева е, че ти си искал нещо и някой ти е попречил да го получиш. Някой е дошъл като пречка, като блокаж. Цялата ти енергия е била насочена да получиш нещо и някой е блокирал тази енергия. Не си успял да получиш това, което си искал.
Така фрустрацията става гняв и този гняв среща човекът, който е разрушил твоята възможност да задоволиш желанието. Ти не можеш да се предпазиш от гнева, защото гневът е страничен резултат, но ти можеш да направиш нещо, така че да не се достига до този страничен резултат.
В живота запомни едно нещо: никога недей да желаеш нещо толкова интензивно сякаш е въпрос на живот и смърт. Бъди малко игрив.
Аз не казвам да спреш да искаш – защото това ще се превърне във вътрешно потискане. Това, което казвам, е да искаш, но да си позволиш това желание да бъде игриво. Ако можеш да го удовлетвориш – добре. Ако не можеш, вероятно не е било правилното време и, може би – следващия път? Започни да се учиш на изкуството на играещия.
Ние се идентифицираме толкова много с желанието, че когато то е блокирано или предотвратено, нашата собствена енергия става огън, изгаря ни. В това състояние на почти безумие, човек може да направи почти всичко, за което по-късно ще съжалява. Може да доведе до серия от събития, в които впоследствие да бъде оплетен целия му живот. Точно това е причината от хилядолетия да се казва: „Освободи се от желанията". Но това означава да искат от теб нещо нечовешко. Дори хората, които са ти казали „Стани без желания" също ти дават мотив, желание: ако ти се освободиш от желанията ще постигнеш последната свобода – свободата на мокша, на нирвана. Но това също е желание. Ти със сигурност можеш да потиснеш едно желание заради някакво по-голямо желание, и ти дори може да забравиш, че въпреки това си същия човек. Сменил си само целта...
Дори и смирението може да се окаже трик на егото. Човек трябва да бъде много буден. Ти не трябва да се опитваш да спреш гнева. По никакъв начин не трябва да държиш гнева под контрол, защото той ще те изгори, ще те разруши. Това, което аз казвам, е да отидеш до корените. А коренът е винаги някакво желание, което е било блокирано и фрустрацията е довела до гняв. Така че не вземай желанията си твърде насериозно. Не вземай на сериозно нищо.
Тъжно е, че нито една религия в света не е приела чувството за хумор като едно от основните качества на религиозния човек. Аз искам да разберете, че чувството за хумор, игривостта трябва да бъдат основни качества. Не трябва да вземаш нещата насериозно и тогава гневът няма да идва. Тогава можеш просто да се смееш на цялото това нещо. Ще започнеш да се смееш на самия себе си. Ще започнеш да се смееш на ситуации, в които би бил много ядосан, вбесен.
Използвай игривостта, чувството за хумор, смеха. Светът е голям и има милиони хора. Всеки се опитва да се добере до нещо. Много естествено е, че понякога хората може да се натъкнат един на друг по пътя си – не защото те искат да е така, просто такава е ситуацията, нещата се случват случайно.
Просто започни да мислиш за себе си с лекота... нищо специално, не се очаква от теб да бъдеш победител, нито да успяваш във всяка ситуация. Светът е голям, а ние хората сме малки. Веднъж, след като това се установи в твоето същество, всичко става приемливо. Гневът изчезва, а изчезването на гнева ще ти донесе изненада, защото когато гневът изчезне, той оставя след себе си огромна енергия от състрадание, от любов, от приятелство.
* От „The Sword and the Lotus", ОШО
Илюстрация ~ Deviantart / Osho by Svikramart