На 23 октомври се навършиха 95 години от рождението на италианския писател Джани Родари. Роден през 1920 година в малкото градче Оменя в Северна Италия - край малко езеро с остров по средата, на който се издига стар замък. Останал сирак на девет години. Автор е на едни от най-любимите на децата книжки - „Приключенията на Лукчо", „Джелсомино в страната на лъжците", „Приказки по телефона", „Граматика на фантазията" и много други. Да си припомним едно от най-хубавите негови стихотворения:
Бездомникът
Тоз, който си няма пари, нито къща,
към гарата той всяка вечер се връща,
в чакалнята влиза, без много да тропа,
и ляга и спи между двата вързопа.
Пазачът го гледа, стои и се чуди:
За где ли пътува? Дали да го буди?
А той не пътува ни нощем, ни с влака −
пътува той денем на двата си крака,
пътува, пътува с молбата си стара
и все не намира за себе си гара,
и все не намира ни хляб, нито къща
и пак се завръща в чакалнята съща,
и влак щом изсвири, сънува, че него
заводска сирена отнейде зове го,
зове го и казва: „Честито, човече!
Ти място намери! Ти работиш вече!"
Пазачо, смили се над нуждата чужда,
недей го събужда, недей го събужда!
Ето историята за един човечец, попаднал в града кой знае откъде. Трябвало да вземе, за да стигне до катедралата, най-напред трамвай номер 3, а после номер 1. Въобразява си, че ще икономиса един билет, като вземе трамвай номер 4. Тази история би могла да помогне на децата да различават правилното събиране от невъзможното.
Кристалният Джакомо, макар и във вериги, бил по-силен от него, защото истината е по-силна от всяко нещо, по-светла от деня, по-страшна от ураган.
Реалността може да бъде пусната през главния вход, но пък може да влезе и през прозореца, което е много по-забавно.
Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.
Вярвам, че приказките, стари и нови, образоват ума. Приказката е мястото на хипотезите. Тя може да ни даде ключовете, за да влезем в реалността по нови пътища и помага на детето да научи за света.
Изключването на телевизора с цел четене на книга кара децата да намразват четенето.
Грешките са необходими, полезни като хляба и често красиви. Пример – кулата в Пиза.
В страната на лъжите истината е болест.
Никога не си позволявайте да се плашите от думата "край".
Има ли по принцип необходимост от огледала? За да узнаем дали сме симпатични и красиви, е достатъчно да затворим очи и да попитаме своя ум и сърце.
Снимки ~ lapromenadecult.wordpress.com, snipview.com
