Преди 102 години, на 5 ноември, в Индия, е родена английската актриса Вивиан Лий

Превъплъщенията ѝ на театралната сцена са разнообразни - от героините на Тенеси Уилямс и Джордж Бърнард Шоу до шекспировите Офелия, Клеопатра, Жулиета и Лейди Макбет и често в партньорство с Лорънс Оливие - на сцената и като неин режисьор. Възхвалявана е предимно за красотата ѝ, което самата Вивиан Лий смятала за пречка в приемането ѝ като сериозна актриса, но в действителност най-големи трудности по пътя ѝ създало нейното нестабилно здраве. През по-голямата част от съзнателния си живот е страдала от биполярно разстройство, което ѝ създало репутация на човек с труден характер и в резултат повлияло негативно върху актьорската ѝ кариера.

Най-голяма популярност й носи брилянтното превъплъщение в Скарлет О`Хара в "Отнесени от вихъра", за което печели и Оскар. Жените по цял свят са чели тази история по няколко пъти, а филмът става истински шедьовър. Скарлет О`Хара е един от най-известните женски персонажи – символ на предприемчивостта, темперамента и жаждата за живот. Романът „Отнесени от вихъра“ е изпълнен с афоризми, много от които са произнесени именно от нея. „Няма да мисля за това днес, ще мисля за това утре“ е фраза, която сигурно знае целият свят.  Скарлет е имала завидния талант да живее тук и сега, едновременно практична, цинична и мечтателка. И затова ще започнем от нея:

Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни. Трябва да вземем каквото ни предлага и да сме благодарни, защото би могло да бъде и по-лошо.

С достатъчно кураж можеш да се справиш и без репутация.

Някои грешки са прекалено забавни, за да се направят само веднъж.

Обикновено мъжете се разочароват, когато разберат, че жената има мозък.

Каквото е счупено – счупено е. И аз предпочитам да запазя спомена за някогашната му красота, вместо цял живот да се примирявам с пукнатини.

Животът беше много приятен и уютен със Скарлет, стига всичко да се случва така, както тя иска.

Да, съжалявам те, защото си истинско дете, Скарлет. Дете, което плаче, защото не може да пипне луната. А какво би правило то с нея, ако най-после я достигне?

  

(Vivien Leigh ~ © Athol Smith, 1948;  Clarke Gable & Vivien Leigh in Gone With the Wind directed by Victor Fleming, 1939 ~ © Clarence Sinclair Bull)


(Vivien Leigh's Best Actress Oscar Acceptance Speech for Gone With the Winddirected by Victor Fleming, 1939)

А ето и някои откровения на самата актриса:

Нали знаете пасажа, където Скарлет изразява радостта си, че нейната майка вече си е отишла и не може да види какво лошо момиче е станала Скарлет. Е, това съм самата аз.

Аз не съм филмова звезда, аз съм актриса. Животът на филмовата звезда е толкова фалшив – да живееш за фалшиви ценности и за публичност.

Аз съм скорпион, а скорпионите изяждат сами себе си изгарят себе си като мен.

Актьорът е само преводач на мислите на драматурга и колкото по-голям е драматургът, толкова по-голямо е удовлетворението да се играе в негова пиеса.

Животът е твърде кратък, за да работим толкова упорито.

Всяка вечер аз съм нервна. Никога не знаете как ще реагира публиката.

Ева Перон имаше късмет. Тя си отиде на 32. А аз съм вече на 45.

Класическите пиеси изискват повече въображение и общо образование, за да могат да се изпълнят. Ето защо аз обичам да играя много повече Шекспир отколкото всички останали.

Колебая се между щастието и тъгата и плача често. Аз съм смесица от решителността на майка ми и оптимизма на баща ми. Аз съм леко морална и свободомислеща и винаги казвам каквото мисля.

Комедията е много по-трудна от трагедията и изисква много по-добро обучение. Много по-лесно е да накараш хората да плачат, отколкото да се смеят.

Джордж Бърнард Шоу е като влак. Само си говори и си седи на мястото. Но Шекспир е като морско плуване – може да отплува накъдето си иска.

Понякога ме е страх от истината в репликите, които казвам. Но страхът никога не бива да бъде показван.

Родителите ми бяха изключително доволни, че знаех какво искам и че исках да го направя.

Господи, аз съм толкова благодарна, че съм все още обичана.

Снимки ~ theredlist.com