Дороти ПАРКЪР ~ Дори мъжът да можеше да разбере какво мисли жената – все едно, нямаше да повярва

Ведри мисли от перото на американската писателка

(1893 ~ 1967 )

Любовта е като живака – можеш да я задържиш в отворена длан, но не и в юмрук.

Мъжете не обичат да им казваме, че сме нещастни заради тях. Кажем ли го, считат че сме прекалено взискателни и егоистични. Те винаги ни ненавиждат, когато им казваме това, което наистина мислим. Очевидно няма такава любов, при която да може да се казва всичко.

Поостържи душата на актьора и ще откриеш актриса.

Тя говореше 18 езика и на нито един от тях не умееше да казва „не”.

Дори мъжът да можеше да разбере какво мисли жената – все едно, нямаше да повярва.

Не се безпокойте за моя съпруг. Той винаги ще успее да се приземи върху нечии крака.

Толкова е просто да бъдеш добра с един мъж, докато не си влюбена в него.

Не бива да се звъни често на мъжете – те не обичат това. Ако им звъниш, разбират, че през цялото време мислиш за тях и искаш да ги видиш. И започват да те презират за това.

Благодарение на любовта, времето минава незабележимо. Благодарение на времето, незабележимо отминава любовта.

Единственото, което жената никога не забравя е годината й на раждане, щом най-сетне я избере.

Флиртът е като подвижна библиотека, в която една и съща книга рядко се взима по два пъти.

Лекарството против скука е любопитството. Но лекарство против любопитството няма.

Двете най-красиви думи в английския език – „Прилагам чек”.

Още една чаша и ще се окажа под домакина.

Снимки ~ biography.com, jjawilson.wordpress.com; портрет ~ Vivienne Strauss

В този ред на мисли