"Любовта - това е игра, съпружеството - това е работа."

 На 28 ноември 1907 г. в Рим е роден Алберто Моравия – бащата на италианския неореализъм. Фашисткият режим на Мусолини го приема изключително враждебно и забранява публикациите му. По-късно отново бива забранен, но този път от Ватикана. В романите си създава много силни женски образи, а по някои от тях са заснети и прочути филми - „Чочарка“, „Римлянката“, „Конформистът“.

 

Истината винаги е за предпочитане пред неопределеността, пораждаща лъжа и самосъжаление.

Съществува такава тенденция: колкото по-силно ни завладяват съмненията и несигурността, с толкова по-голямо желание се вкопчваме в някаква мнима очевидност, подвеждаща ни със своята не по-малко мнима логичност. Не си даваме сметка, че разумът трудно преодолява мъглата и тъмата, родени от емоции и чувства. Ако сме позволили на емоциите и чувствата да управляват нашата действителност, ние сме превърнали в роби на самите себе си.

Силните чувства ни подчиняват и направляват нашето същество, принуждавайки ни да действаме. Често против самите себе си.

Всяко нещо, което притежаваме по-дълго, преставаме да ценим. Истинската стойност на нещата оценяваме и усещаме – обикновено твърде болезнено, когато започнем да ги губим.

Скръбта и радостта не търпят други чувства успоредно със себе си. Необходимо е време да позатихнат, за да се появят другите чувства и емоции, разумът, и човек да започне да идва на себе си.

Искаме или не, разбираме или не, осъзнаваме или не, ние се подчиняваме на волята на парите. Така е устроен светът. Те диктуват дори мечтите ни, отношенията ни с тези, които обичаме. Единствено нашата духовност е в състояние да омекоти това влияние.

Ако жената безмълвно дойде при вас и ви се отдаде изцяло – не се противете. Единствения начин да оцелеете, е като се потопите изцяло в нейната същност.

Верността не означава непременно любов. Пенелопа била вярна на Одисей, но дали го е обичала – виж за това историята мълчи. Някои смятат, че дори верността може да е отмъщение за любовта или за липсата й, или за предателството… ама това не го вярвам. Има по-сладки начини.

Когато работиш с красиви жени щенията се притъпяват и… се влюбваш в истински човек.

Човек винаги иска да вярва и да се надява. Дори тогава, когато няма никаква надежда и няма в какво да се вярва.

Не можеш да си поставиш за цел да мислиш за някого или за нещо. Или ти идва отвътре, или не.

Когато не си искрен се представяш за такъв. А като се представяш, накрая започваш да си вярваш. В това е основата на всяка вяра.

Всеки истински писател е като птицата. Повтаря същата песен, същата мелодия цял живот. За мен това е песента на бунта.

Той осъзна мрачната истина, че трудна и тежка ера започва за него и той не може да си представи кога тя ще свърши – пубертетът.

Суетата – това е мистериозен звяр, който спокойно спи, дори и при най-страшната градушка от удари и изведнъж се събужда, смъртно ранена от дребна драскотина.

Ние не разрешаваме живота като проблем, а го изживяваме като преживяване, какъвто и да е крайният резултат.

В началото беше скуката, често наричана хаос.

Съотношението между грамотни и неграмотни е константно. Само че, в наши дни неграмотните могат да четат и пишат.

 

Войната се превърна в сблъсък между машини. А войниците са единствено малко по-умни машини.

Всеки гради своя рай в ада на другите.

Този, който никога не сменя нагласата си, никога няма гледна точка.

Това, което им харесвам на поетите, е поезията.

Вижте, няма смелост и безстрашие… има само осъзнаване и изпадане в безсъзнание … съвестта е страх, безразсъдството е смелост.

Писателят ви дава да погледнете през ключалката, за да видите нещо, което в противен случай не бихте могли.

Добрите писатели са като композиторите. Не спират да се опитват да разрешат единствения проблем, който са родени да разберат.

Но така е то, хората не знаят какво да правят с добродетелта и непочтеността и вероятно това не е най-малката загадка в живота: щедро дарените от природата качества, които на думи всички хвалят, служат единствено, за да увеличат по-късно нещастията.

Животът обуздава стремежите ни и рано или късно изисква болезнена и скъпа цена за тях и единствено отритнатите или отказалите се от всичко могат да се надяват, че няма да бъдат принудени да я заплатят.

Жените искат да бъдат заблуждавани, а подаръкът създава илюзията за чувство, даже когато няма такова.

Любовта изисква цялостност, тя не е просто задоволяване на сетивата.

Обикновено животът минава като заменяме последиците от нашите добродетели с последиците от пороците ни.

Нетърпението всякога е щастливо изживяване, макар и леко тревожно.

Това, което създава характера ни, са нещата, които сме принудени да вършим, а не това, което вършим по наша воля.

Колкото сме по-щастливи, толкова по-малко внимание обръщаме на щастието си.

Любовта ни заставя не само да се надяваме, но и да забравяме.

Диктатура - това е господство, в което всички се боят от един, а един от всички.

Шегата е оръжието на невъоръжените.

За да разбереш един човек, трябва да го наблюдаваш, докато прави нещо в свой интерес.

... по-добре да се роди човек несъвършен и да стане постепенно ако не съвършен, то поне по-добър, отколкото да се роди съвършен и после да бъде принуден да се лиши от онова свое крехко съвършенство поради несъвършенството на опита си и на живо.

Снимки ~ dagbladet.no, likesuccess.com, operanews.com, veb.it
Портрет Алберто Моравия ~ salamboblog.com