Писмата на великите
„С една дума – аз съм оГончарован”, пише Пушкин за любовта си към Наталия Гончарова. Мнозина критици продължават да обвинят красивата съпруга за гибелта на великия поет, който загива в дуел на честта, провокиран от нейното лекомислено поведение. Истински ли е романсът й с Дантес, или е плод на светската мълва? Някои критици се придържат именно към тази версия.
Наталия Николаевна Гончарова е на 18 години, когато се омъжва за Пушкин. Тя е една от най-бляскавите хубавици на петербургското общество. Бракът с поета е неравен, както се изказват мнозина – той е некрасив, небогат, известен с женолюбието си и склонността да играе карти. Накратко - Пушкин е неблагонадежден. Но сърцето му се влюбва безпаметно в красивата 16-годишна Наталия, която среща на детски бал – там учат подрастващите да танцуват, а по-зрелите мъже се оглеждат за бъдещи невести. След тази среща Пушкин пише – „Аз съм пленен, аз съм очарован, накратко – аз съм огончарован!”
Красиви посвещения в стихове пише поета за бъдещата си жена. Вдъхновението му е огромно. Жалвайки се от своя разгулен и празен живот, Пушкин копнее да се ожени за порядъчна жена. Но бракът кара поезията да се превърне в проза, а буйния нрав на твореца да продължи своя поход на похотта.
Любов, ревност, страсти, разкаяние - споделяме с вас две от писмата на Пушкин до любимата му съпруга Наталия.
***
„Ти май си кокетничила повече, отколкото трябва. Внимавай - неслучайно кокетството не е на мода и се смята за признак на лош тон. Ползата от него не е голяма.
Радваш се, че подире ти, също като подир кучка, тичат песовете с навирени опашки и ти душат задницата - то пък една радост!
Весели се, булче, само имай мярка във веселбата и не ме забравяй.
И, ангеле мой, моля те да не кокетничиш. Не съм ревнив, пък и знам, че ти няма да го удариш през просото; но знаеш колко мразя всичко, което намирисва на московска госпожица, всичко, което не е както трябва, което е вулгарно.
Ако при завръщането си разбера, че твоят мил, прост, аристократичен тон се е променил, ще се разведа.
Бог ми е свидетел, от мъка ще се запиша войник".
1833 г.
***
„Мили мой ангеле! Бих ти написал писмо в четири страници, но то ще бъде толкова скръбно и мрачно, че не бих ти го пратил и бих написал друго. Скучен е животът без теб и не смея даже да ти пиша всичко, което ми идва на сърце. Не се сърди, жено, и не тълкувай погрешно моите оплаквания. Никога не съм мислил да те упреквам за собствената си пристрастеност. Длъжен бях да се оженя за теб, защото инак щях да бъда нещастен цял живот. Но не бях длъжен да съм в тоя брак като „на служба”, още по-лошо – да се обвързвам с парични задължения и отговорности. Също като Ломоносов, не искам да бъда шут, по-нисш от Бога. Но за всичко това, ти нямаш никаква вина, виновен съм аз – за своето добродушие, с което съм преизпълнен до глупост, независимо от житейския опит”.
1834 г.
Източник ~ aif.ru
Илюстрации ~ liveinternet.ru, bibliotekar.ru
Портрет на Наталия Пушкина от Александър Брюлов, 1831-1832 година