„Единственият начин да избегнеш страданието е да се откажеш от любовта” ~ за любовта с думите на бразилския писател и неговия роман „Захир”
Когато нямаше повече какво да губя, получих всичко. Когато престанах да бъда този, който бях, преоткрих себе си. Когато разбрах какво е унижение и въпреки това продължих напред, осъзнах, че съм свободен да избирам съдбата си. Не знам дали не съм луд, дали бракът ми не е мечта, която не съм успял да разбера. Знам, че мога да живея без тази жена, но бих желал да я срещна отново, за да ѝ кажа това, което никога не ѝ казах, докато бяхме заедно: обичам те повече от самия себе си. Ако успея да ѝ го кажа, тогава ще мога да продължа напред и ще намеря покой, защото чрез тази любов ще съм изкупил вината си.
Ще осъзнаеш три важни неща. Първо: В мига, когато човек реши да застане срещу даден проблем, си дава сметка, че е много по-силен, отколкото си е мислил. Второ: цялата енергия, цялата мъдрост извира от един и същ източник, който обикновено наричаме Бог. Трето: никой не е сам в нещастието си, винаги има още някой, който мисли, радва се или страда по същия начин, и това ни дава сили да се справим с предизвикателство, изникнало пред нас.
След като страданието ти е тук, по-добре е да го приемеш, тъй като то няма да си отиде само защото ти се преструваш, че не съществува. Ако си радостен, добре е да приемеш и радостта, макар и с опасението, че някой ден тя ще изчезне. Има хора, за които животът е единствено саможертва и отказ. Има хора, които се чувстват част от човечеството само когато са "щастливи".
- Влюбена съм и се страхувам, че ще страдам.
- Не се страхувай! Единственият начин да избегнеш страданието е да се откажеш от любовта.
В човешките отношения най-важен е разговорът, но хората вече не го правят - не сядат, за да говорят или за да слушат другите. Ходят на театър, на кино, гледат телевизия, слушат радио, четат книги, но почти не разговарят. Ако искаме да променим света, трябва да се върнем във времето, когато войните са се събирали около огъня и са си разказвали истории.
По-добре да останеш гладен, отколкото да останеш сам. Защото, когато си сам - не говоря за самотата, която сами сме избрали, а за тази самота, която сме принудени да приемем, - сякаш преставаш да бъдеш част от човешкия род.
Любовта е болест, от която никой не иска да оздравее. Който се е разболял от нея не се опитва да се възстанови, а който страда от нея, не желае да бъде лекуван.
Всъщност малко хора ми казват, че са нещастни. Повечето заявяват: "Чувствам се чудесно, постигнах всичко, което исках." Тогава ги питам: "Кое ви прави щастливи?" Отговорът е: "Имам всичко, за което мога да мечтая - семейство, дом, работа, здраве." Питам ги още: "А замисляли ли сте се дали това е всичко в живота?" Отговорът е: "Да, всичко!" Повтарям въпроса си: "Тогава излиза, че смисълът на живота е в работата, семейството, децата, които ще пораснат и ще ви напуснат, мъжа или жената, у които истинската страст ще отстъпи място на приятелство. А един ден ще спрете и да работите. Какво ще правите, когато това се случи?" Отговор: няма отговор. Сменят темата.
Кръста, най-страшното от всички мъчения, измислени от хората. Спомням си, че Цицерон го бе нарекъл "най-отвратителното наказание", защото предизвиквало ужасни мъчения, преди да настъпи самата смърт. А в днешно време хората носят кръста на гърдите си, окачват го по стените, в стаите, смятат го за религиозен символ, забравяйки, че той е бил инструмент за изтезание.
Избрано от: Захир, Паулу Коелю, изд. Обсидиан
Снимка: Обсидиан