„В любовта винаги единият обича, а другият позволява да бъде обичан.“
Английският писател Съмърсет Моъм идва на бял свят в Париж на 25 януари 1874 година. Дванадесетгодишен остава кръгъл сирак и се налага грижите за него да поеме чичо му – свещеник в малко градче. По негово настояване започва да учи медицина, дипломира се успешно, но никога не работи като лекар, а се отдава изцяло на писането и се превръща в един от най-известните и най-високоплатените западни писатели през 30-те години на XX век. Романите му „Души в окови“, „Цветният воал“, „Скелет в гардероба“, „Натясно в ъгъла“ и други се превръщат в шедьоври, заради умението му да прави пълна дисекция на човешката душа, излагайки на показ трагичните й противоречия – ограниченията в свободния избор, оковите и страданията, които носи любовта – с изтънчен цинизъм.
Не знам какво е това, което кара някой да те обича, но каквото и да е, то е единственото, което е от значение – няма ли го, не можеш да го създадеш нито с доброта, нито с щедрост, нито с каквото и да било.
...мъчително е да погледнеш една жена, която си обичал с цялото си сърце дотолкова, че си искал винаги да я гледаш, и изведнъж да разбереш, че ти е все едно, ако не я видиш повече. Трагедията на любовта е в безразличието.
Знаете ли, скъпо дете, човек не може да намери успокоение нито в работата, нито в удоволствията, нито в манастира, а само в собствената си душа.
Лицемерието е най-трудният и изморителен порок от всички, на които човек се поддава. Той изисква постоянна бдителност и рядка целеустременост.
Почти всички хора обичат да говорят за себе си и им пречи само обстоятелството, че другите не искат да ги слушат.
Смелите думи, които изглеждат толкова нови на този, който ги произнася, са били изговаряни вече стотици пъти, и то с почти същата интонация.
Хората повече от всичко обичат да слагат етикети, което веднъж завинаги ги освобождава от необходимостта да мислят.
С течение на годините ще разберете, че първото условие, за да бъде този свят едно поносимо място за живеене, е да признаете неизбежния егоизъм на хората. Вие искате от хората себеотрицание - това е нелепо. Значи вие искате те да жертват желанията си заради вашите. Откъде накъде? След като се примирите с мисълта, че на този свят всеки живее за себе си, ще станете по-малко взискателни към себеподобните си. Те няма да ви разочароват и вие ще гледате на тях с повече снизхождение и обич.
Главният недостатък на жените е страстта им да обсъждат личните си проблеми с всеки, който е съгласен да ги слуша.
Само една жена знае на какво е способна друга жена.
Познавам похотта. Тя е нормална и здравословна. Любовта е болест.
Човек иска нещо прекалено, ако се стреми да задоволи едновременно и разума, и естетическото си чувство.
Когато човек не е до теб, ти го идеализираш. Разстоянието изостря чувствата, но когато го видиш отново, се учудваш какво си намирал в него.
Можеш да обичаш една жена много силно и все пак да не мечтаеш да изживееш целия си живот с нея.
Красотата е онова необикновено и удивително нещо, което художникът в тежки душевни терзания изтръгва и досътворява от хаоса на света. И когато я създаде, не е дадено на всички да я познаят. За да я усетиш, трябва да изминеш пътя на художника. Тя е като мелодия, която той ти пее, но за да я чуе сърцето ти, са нужни знания, чувствителност и фантазия.
Опасно е да пускаш публиката зад кулисите. Тя лесно губи своите илюзии и после ти се сърди, защото е имала нужда точно от илюзии.
Бе твърде млад, за да знае, че признателността е по-силна у тия, които дават, отколкото у ония, които получават.
Единственото разумно нещо е да приемеш доброто у хората и да си търпелив към недостатъците им.
Следвай наклонностите си, без да забравяш, че зад ъгъла стои полицай.
Животът е твърде кратък, за да правиш за себе си това, което другите могат да направят за теб за пари, и сега аз мога да си позволя лукса да правя само това, което никой не може да направи за мен.
Неприятни са ми хората, които презират парите. Това са или лицемери, или глупаци. Парите са шесто чувство – без него не можете да използвате останалите пет. Ако нямате прилични доходи, вие сте лишени от половината от това, което предоставя животът.
Да познаваш миналото си е достатъчно неприятно. Да познаваш и бъдещето, би било просто непоносимо.
Любовта умира. Най-великата трагедия на живота не е в това, че загиват хора, а в това, че те спират да обичат.
Един нормален човек е най-рядкото явление на света.
Снимки: pinterest.com