Бродски и неговият неподкупен дух устремен към святост и съвършенство, отстояващ човешкото в нечовешки изпитания. Творецът, който вярваше, че ако изкуството изобщо учи хората на нещо, то е да станат като изкуството – не като другите хора. Поет, осмелил се да има достойнство и платил цената му - с написаното, което е неговото завещание към живота и човеците. На 28 януари се навършват 20 години, откакто Бродски броди из Вечността.
„Добрата поезия имитира живота.“
„Езикът е началото на началата. Ако за мен Бог съществува, той е именно езикът.“
„Ако живееш достатъчно дълго, виждаш, че дребните отстъпки водят до големи загуби. И ти се иска по-открито да заявиш позицията си, понеже това много те тормози.“
„Често си мисля колко е безсмислено всичко – с две-три изключения: да пишеш, да слушаш музика, да се опитваш да мислиш. А останалото...“
„Влаковете, които пътуват към бъдещето, спират в концлагери и до газови камери. Свободата има и тъжна страна – в известен смисъл е задънена улица: няма какво повече да искате, няма към какво да се стремите. И последица от това е лумващата у хората nostalgie de la boue (тъгуване по мръсотията) и не бих имал нищо против, ако адептите є, поклонниците на Маркс, не я удовлетворяват за сметка на живите. Мисля, че има и още нещо: всички сме вкарани в психологически капан, заложен от нашата цивилизация. Мама, бавачката, кой ли не, още от мънички ни убеждават, че животът е прекрасен, че човекът е прекрасен, че доброто побеждава злото и че лошият вълк никога няма да дойде. И когато се сблъскваме с нещо омерзително, първата ни реакция е: не може да бъде, станала е някаква грешка – допуснали сме я ние или, още по-добре, някой друг. Майките би трябвало да разказват на децата, че в петдесет процента от случаите лошият вълк наистина цъфва на прага и изглежда съвсем като нас.“
„Единственото, в което наистина вярвам, което ми дава опора в живота, е езикът.“
„В крайна сметка всеки литератор се стреми към едно и също – да настигне или да задържи изгубеното или протичащото време.“
„Влиянието на поета се простира отвъд пределите на определения му земен срок. Поетът променя обществото по косвен начин. Той променя езика му, дикцията му, той влияе на степента на общественото самосъзнание. Поетът има само едно задължение пред обществото, а по-точно – да пише добре. Тоест това задължение е към езика. Всъщност поетът е слуга на езика. Той е и слуга на езика, и негов пазител, и негов двигател.“
„Способността да виждаш смисъл там, където по всяка вероятност няма, е професионална черта от професията на поета.“
„Всяко творчество е молитва по своята същност. Всяко творчество е насочено към ухото на Всемогъщия. В това на практика е същността на изкуството. Безусловно е така. Дори стихотворението да не е молитва, то се привежда в движение от същия механизъм – молитвения.“
„Много ми е трудно да отделя пишещия от творчеството му. Ако нечии съчинения ми харесват, неизменно ми е симпатичен и самият човек. Иначе просто не става.“
„Едва ли можем да достигнем еднакви висоти в живота и в творчеството, в едното от двете неща ще трябва да свалим летвата – и по-добре това да е в живота.“
„Обществото натрапва на поета ролята на светец, която той изобщо не е в състояние да играе.“
„Ролята на писателя и твореца е да покаже на хората истинския мащаб на нещата. Мисля например, че добрият писател дава представа за живота като за дълга верига и добрият писател може много точно да посочи нашата брънка в тази верига. Или поне ви дава възможност да се самоопределите, да си намерите брънката в тази верига.“
„На практика литературата не е за живота, пък и самият живот не е за живота – а за две категории, повече или по-малко: за пространството и времето.“
„Ако нещо ни отличава от животинското царство, това е езикът, а после поезията: тя е висша форма на езика, тя е средството за еволюция на биологичния ни вид, нейната антропологична цел.“
„Харесва ми Старият завет, предпочитам го, понеже тази книга по дух е по-възвишена и... по-малко всепрощаваща. В Стария завет ми харесва мисълта за правосъдието, не за конкретно правосъдие, за Божието, и това, че там непрекъснато се говори за личната отговорност. Той отхвърля всички оправдания, които дава на хората Евангелието. В Евангелието ми харесва онова, което развива идеологията на Стария завет.“
„На античността е присъщ пряк – без посредници – поглед към света: поглед, невъоръжен с никаква оптика, единствената призма, през която се пречупва светът, е вашето собствено кристалче, дори сълзата съзнателно е махната от окото ви, за да се избегне размиването. Авторите, които наричаме древни, са били изключително трезви, остроумни и доста сдържани във възторзите и вайканията си хора.“
„Изобщо в живота няма нищо лошо. Единственото лошо в него според мен е неговата предсказуемост.“ „За равнодушието си към културата обществото се разплаща най-напред с гражданските си свободи. Стесняването на културния кръгозор е майка на стесняването на политическия кръгозор. Нищо не проправя така пътя на тиранията, както културната самокастрация. Когато после почват да секат глави, то даже е логично.“
„Времето уподобява човека на себе си. Възраждането създаде образа на човека на действието, който по-нататък бе доразвит от Просвещението и епохата на романтизма. И ще отбележа, че идеалът за човека на действието, независимо от природата на това действие, е зареден с лоши последици. Защото след действието идва идеята за последователността, една от най-пагубните идеи. Да речем, последователният вариант на комунизма или фашизма е концлагерът. Последователно проведената религиозна идея се превръща в догма. И т. н.“
„Когато обстоятелствата са срещу теб, се изправяш пред избор – да се предадеш или да се опиташ да се противопоставиш. Предпочитам да се противопоставям, доколкото е възможно. Та това е философията ми, нищо особено.“
„Мисля обаче, че настъпващата епоха, обновяващият се свят ще е по-малко духовен, по-релативистки, по-безличен, бих казал, по-малко човечен. За мен това е съвсем очевидно. Но не виждам необходимост да правим каквито и да било жертви.“
„Мисля, че мъдростта обикновено е плод на преживяна криза. Стига кризата да не ви смаже, тя поражда неувереност и отчаяние, а тъкмо те са бащата и майката на мъдростта. Всъщност не смятам, че до мъдростта се стига единствено чрез страдание: всяко правило си има изключения и съм виждал как мъдростта се придобива и чрез щастие. Но това не се случва често.“
„Интересно ми е само какво прави времето с човека, как го смалява, променя, за каква цел го използва.“
„Аз наистина се интересувам по-скоро от причините, отколкото от последиците. Повече ме интересува злото само по себе си, вулгарността сама по себе си, отколкото проявленията им в даден момент.“
„Най-голямото престъпление на комунизма е в това, че той разрушава екзистенциалната свобода на гражданите. Хората умишлено биват ограничавани, ограбвани, притеснявани. Най- страшното, което прави комунизмът с човека, е видиотяването му, и то за цял живот.“
„Историята не се повтаря – тя стои на едно място. Тя е като оная крава, която, както и да я храниш, не дава повече от два литра мляко. Както и да я храниш и колкото и да й стискаш вимето. Предела на историята поставят именно обектите й – тоест хората. Всички ние сме свикнали с линейното възприемане на историческия процес, което предполага качествени промени – било в съзнанието на хората, било в структурата на обществото; в най-добрия случай в света на идеите. На практика обаче можем да говорим сериозно единствено за историята на костюма, понеже генетично човек изобщо не се е променил – поне през последните две хилядолетия.“
„С изключение на скоростта, новото време не е дало на човека нито една нова концепция. Двайсти век настъпва само от гледна точка на календара; от гледна точка на съзнанието колкото по-съвременен е човек, толкова е по-древен.“
„Вече съм свикнал с това каква роля играе в живота ми абсурдът. Дори си мисля, че точно така трябва да бъде. Колкото по-неизбежно и по-нелепо – толкова по-добре, толкова по-истински“.
От „Разговори с Йосиф Бродски“ и „Отделяне от себе си“, Издателство Факел експрес
Снимки ~ knigitenet.blogspot.com, all-pix.com