За да й докаже колко много я обича, той изкачи най-високия връх, преплува най-дълбокия океан, прекоси най-широката пустиня. Но тя го изостави – него все го нямаше у дома.

Любопитните размишления на Барбара Пийз в книгата „Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта”, издателство Сиела.


("Разделянето", Едвард Мунк, 1896)

Съвременното общество е просто едно мигване на екрана на човешката еволюция. Стотиците хиляди години живот според традиционните роли са обусловили мозъчната ориентация на съвременния мъж и на съвременната жена, което пък днес е причина за повечето от нашите проблеми и недоразумения в интимната сфера. Мъжете винаги са се себедоказвали чрез своята работа и постижения, а жените са съизмервали собствената си стойност като личности посредством качеството на взаимоотношенията в двойката, в която са.

Мъжът трябва да осигури основното препитание и да решава проблемите – това се е наложило като негов приоритет, необходим за оцеляването на вида. Жената като закрилница на семейното гнездо е трябвало да се грижи за отглеждането на следващото поколение. Всички изследвания, проведени през деветдесетте години, с цел да бъдат изяснени мъжката и женската ценностни системи, неизменно разкриват, че навсякъде по света 70-80% от мъжете все още твърдят, че най-важното в живота им е тяхната работа, а 70-80% от жените казват, че техен приоритет е семейството.

Следователно: Ако жената е нещастна в интимния си живот, тя не може да се съсредоточи върху работата си. Ако мъжът е нещастен в работата си, той не може да се съсредоточи върху взаимоотношенията в двойката.

Когато една жена е подложена на стрес или напрежение, за нея разговорът с партньора се явява компенсация, утеха и награда, докато мъжът го възприема като намеса в протичащия в главата му процес на решаване на проблемите. Тя иска разговор и гушкане, той — мрачно усамотение и мълчаливо зяпане „в огъня“. В такъв случай жената смята, че той е бездушен и безразличен, докато за мъжа тя пък е досадна или дребнава. А тези техни различни възприятия всъщност са просто отражение на различната ориентация и приоритети на мъжкия и на женския мозък. Ето защо жената винаги се оплаква, че връзката им изглежда е по-важна за нея, отколкото за него — и това е наистина така. Но ако осъзнаете на какво се дължи тази разлика между вас, това ще смъкне част от напрежението както от вашите, така и от неговите плещи, и двамата ще спрете да се обвинявате остро един друг за начина, по който реагирате на нещата.

Защо мъжете „оправят нещата“

Мъжкият мозък е програмиран така, че да разгадава и преценява предметите, отношенията им към други предмети, пространствените параметри, начина им на работа, а също и да намира решение за възникналите проблеми. Закодираният в мъжкия мозък подход към живота е да търси отговор на въпроса „Как да го оправя?“ И мъжът прилага този критерий за „оправяне“ почти към всичко.

Една жена ни каза, че помолила мъжа си да й засвидетелства малко повече обич в отношението си към нея – в резултат на което той окосил моравата пред дома им. За него това било израз на любовта му към жената. А когато тя му казала, че все още не е щастлива, той пребоядисал кухнята. Когато и това не помогнало, предложил й да я заведе на футболен мач. Разтревожената от нещо жена ще говори и споделя развълнувано със своите приятели (най-често приятелки). Угриженият мъж ще се залови мълчаливо да оправя нещо по колата или да потегне капещото кранче.

За да й докаже колко много я обича, той изкачи най-високия връх, преплува най-дълбокия океан, прекоси най-широката пустиня. Но тя го изостави – него все го нямаше у дома.

Докато жените мечтаят за любов и романтика, мъжете мечтаят за по-бързи коли, по-мощни компютри, яхти и мотори. Защото това са все неща, които мъжът може да използва, те до едно са свързани със способността му за пространствено ориентиране и със заложения в него стремеж „да прави и оправя“.

Картина (заглавна): "Двама души самотни заедно", Едвард Мунк, 1899