“Идва време, когато като се погледнеш в огледалото, това което виждаш е това, което винаги ще бъдеш. Приемаш го. Или се самоубиваш. Или спираш да гледаш в огледалото.”
На 26 март се навършват 105 години от рождението на автора на „Трамвай Желание“ и „Котка върху горещ ламаринен покрив“.
Когато си заобиколен от толкова много самотно живеещи хора, би било изключително егоистично да бъдеш сам.
Всички сме осъдени на строг затвор в собствените си кожи, до живот.
Адът си ти и единственото изкупление е, когато човек остави себе си настрана и помисли дълбоко за някой друг.
Животът е само спомени, с изключение на настоящия момент, който минава толкова бързо покрай теб, че едва го усещаш.
Всички сме опитни прасета в лабораторията на Бог. Човечеството е работа в развитие.
Не чакай с нетърпение деня, в който ще спреш да страдаш, защото когато дойде, ще знаеш, че си мъртъв.
Всички ние живеем в горяща къща. Не можем да позвъним в пожарната. Няма изход. Можем само да гледаме от прозорец на втория етаж как гори нашият дом.
Фалшът е системата, в която живеем. Алкохолът е единият изход, а смъртта – другият.
Ентусиазмът е най-важното нещо в живота.
Единственото нещо, по-лошо от лъжеца, е лъжец, който е и лицемер.
Не трябва да си вярваме един на друг. Това е единствената ни защита срещу предателството.
Всички жестоки хора описват себе си като образци на откровението.
Можеш да си млад без пари, но не можеш да си стар без тях.
Успехът е блокиран между концентрацията за постигането му и планирането му…Успехът е срамежлив, няма да се покаже, докато гледаш.
Винаги съм бил мотивиран от негативното. Вероятната грешка ме кара да се върна към пишещата машина още същата вечер, преди ревютата да излязат.
Това ме принуждава да работя, а не успехът.
Жените обичат победените, но ги сменят с победителите.
Успехът и провалът са еднакво разрушителни.
Късметът е да вярваш, че си късметлия.
Винаги съм разчитал на добротата на непознати.
Колкото повече пари имаш, толкова повече познати, с които нищо друго не ви обвързва, с изключение на парите.
Най-опасната дума на всеки човешки език е думата за брат. Тя е възпламеняваща.
Животът е отчасти това, което правим и отчасти това, което правят приятелите, които ние си избирамe.
Животът е въпрос без отговор. Но нека все пак вярваме в достойнството и значимостта на въпроса!
Ако сте проумели безсмислието на живота без борба, сте се оборудвали с основните средства за спасението си.
Бъдещето се нарича “може би”, и това е единственият начин, по който можеш да го наречеш. И най-важното нещо е да не позволиш това да те плаши.
Много по-лесно ми е да идентифицирам себе си с героите, които имат истеричен характер и са уплашени от живота, тези които отчаяно се стремят да достигнат до друго човешко същество. Тези привидно крехки хора, са всъщност най-силните.
Защо пиша? Защото намирам живота за неудовлетворяващ.
Празнотата е адски по-добра, отколкото някои от нещата, с които природата се опитва да я запълни.
Единствените истински поети на нашето време, са в рекламни агенции.
Доброто изкуство е недискретно.
Идва време, когато просто трябва да си тръгнеш, дори и да няма определено място, където да отидеш.
Сигурността е вид смърт.
Ако се отърва от демоните си, ще загубя и ангелите си.
Щастието е в баланса между тялото, духа и душата. В западния светоглед хората чакат щастието да дойде само, докато в източната философия, хората предизвикват, призовават своето щастие, защото знаят, че няма нищо общо със сляпата случайност, а се подчинява на законите на хармонията.
Снимки: rehabreviews.com, latimes.com