Марио Варгас Льоса ~ На пет години се научих да чета. Нищо по-важно в живота ми така и не се случи

Големият перуански писател и Нобелов лауреат отпразнува своята 80-та годишнина на 28 март

Тинейджърската неувереност остава мое естествено състояние.

Пиша, защото съм нещастен. Да пишеш, означава да се бориш за щастие.

Писател, който защитава капитализма и критикува режима в Куба? Бях уверен, че никога няма да ме удостоят с Нобел.

За да разберете наистина колко красива е една жена, трябва да я видите когато се събужда рано сутрин. При писателите всичко е точно обратното. За да  разберете един писател, трябва да го видите пред публика, сред почитатели и журналисти.

Дълбоко в душата си, един писател никога не знае победил ли е или е понесъл поражение.

Има писатели, които рано замлъкват. Навярно, защото постигат съгласие с този свят. Това не е моя случай.

Аз четях най-вече заради приключението. Това беше в ония времена, когато децата четяха не комикси, а текстове. Ако не ми харесаше как завършва разказа, аз си измислях друг край. С тази игра започна всичко.

За първи път видях баща си, когато бях на 10. Единствената емоция, която ни свързваше беше моят страх. Той беше против литературните ми опити и аз пишех, за да му отмъстя.

Навярно има още нещо, за което да благодаря на баща си – това е ненавистта ми към всички форми на диктатура.

Свободата е неделима. Невъзможно е да разделяш политическата свобода от икономическата, социалната, културната.

Диктаторите не са стихийно бедствие. За да бъде създаден диктатор, са нужни много хора. Понякога в това участват и самите жертви.

Диктаторите са неграмотни чиновници. Те не се досещат, че литературата  може да бъде опасна. Именно затова в страните, където е ограничен достъпът до информация, литературата може да се окаже неин единствен източник.

От политиката научих едно – властта погубва ума, разрушава принципите и превръща хората в малки чудовища.

Забранявайки марихуаната, калифорнийците направиха грешка. С наркотиците трябва да се отнасяме така, както към алкохола и цигарите – свобода на избора и минимализиране на вредите.

Електронната поща – това е карикатура на разговора.

Възможно е, да съм грешал през целия си път.

Снимки: honoriscausa.unab.cl, diario.latercera.com

В този ред на мисли