На Матей Шопкин
Живей, когато имаш всичко
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен!
Живей, когато от тревата
орониш първата роса
и търсиш в утрото приятел
на детските си небеса!
Живей, когато ти се плаче
или до плач си отвратен.
От бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден!
Живей, с умората на всеки,
сънувай неговия сън!
И ако всичко си отрекъл,
повикай слънцето отвън.
Живей, когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне грубо
метални устни да кове!
Живей, с гласа и препирните
на малките си дъщери!
Изстинеш ли съвсем, опитай
ледът искра да сътвори!
Живей, дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечий нож в гърба.
Живей за всичко! А когато
животът вече изгори,
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.
Живей и всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега
живей, приятелю, живей!
