ЛЕОНАРДО е свръхизвисен дух, велик посветен, изтеглил далеч напред хоризонтите пред човечеството

Свръхфеноменът, виждащата в невидимите светове Слава СЕВРЮКОВА за Мона Лиза и Леонардо

564 години от рождението на великия гений

Природата никога не нарушава законите си” ~ Леонардо да Винчи

За МОНА ЛИЗА

Пред мен е Леонардо. Виждам художника в деня, в който посяга към картината. Разхожда се из живописна планинска местност. Лято е. Крачи по черен път, криволичещ из отрупани с плод лозя. Срещу него се задава селянин с каручка, натоварена догоре с прясно окосено сено. Отстрани пристъпва младата му съпруга. Не е Бог знае каква красавица, но… В нея има някакъв небесен чар… Струи от погледа, лицето, устните… Вълшебно излъчване. Природата като че затаява дъх. Художникът е покорен. Влюбва се от пръв поглед. Прехласнат, душата му я попива. Но какво да стори – тя е омъжена.

В един миг разбира – пред него стои симпатична, ала по своему нещастна, скована от страдание миловидна италианка. Частично парализирана. Беглата усмивка, пролазваща в лявото ъгълче на устните й е следствие от лека пареза на лицевия нерв.

Тя никога не му е позирала. Един единствен път я зърва до бедната скрибуцаща каручица. Толкова. Но той е гений на четката. Разтърсен от видяното, образът трайно се врязва в съзнанието му. Не, не е влюбен, запленен е от нея. Обзет от романтичен копнеж, осланяйки се на живото впечатление, тръпнещ, бърза да скицира развълнувалото го необичайно красиво за него лице. По-късно, завръщащ се за кой ли път към спомена, усърдно с години не престава да работи и работи над него.

Това не е експеримент на Леонардо. Нито поръчков портрет. Касае се за необикновено настроение на духа и ума. Порив, вдъхновен от духовната мощ на страдаща жена, надмогнала сякаш изсмукващото силите й нещастие. Така я приема великият художник. Тя като, че се е превърнала в извисен символ на човека, отстояващ с усмивка бавно пролазващата примка на сковаващо страдание, което още е в начален стадий.

Това не е краят на историята… Продължавайки да го обработва с години, гениалният маестро силно тушира леката пареза, изкривила лицето на първообраза. Превръща прозрачната сияйност в излъчването на „случайно“ срещнатата млада жена във все по-загадъчно и обаятелно очарование. Художникът запазва характерната й поза. Тъй, както я е съзрял, когато са разговаряли – внимателно придържаща със здравата си дясна ръка леко парализираната лява. Непредсказуем е животът. Създава приказни вълшебства в тъжни и весели краски.

За ЛЕОНАРДО

Колкото до Леонардо, той е свръхизвисен дух. Велик посветен, изтеглил далеч напред хоризонтите пред човечеството. Един от малцината, достойно провъзгласен за гений, въпреки че приживе е бил дамгосан като еретик. А, може би, освен всичко друго, и затова…”

Източник: „Прозрения. Свръхфеноменът Слава Севрюкова“, Христо Нанев
Изображения: wikimedia.org

24493 Преглеждания