Тревожното сърце на артиста, режисьора, писателя, големия руски творец Шукшин. Той спори с леките заучени отговори навред и настоява за чистите зрънца простота. Въпроси към себе си и истини в отговор, включени в неговия „Монолог на стълбите”.
Никога, нито веднъж в своя живот не си позволих да поживея разхлабено, отпуснат. Вечно напрегнат и стегнат. И хубаво, и лошо. Хубавото е - не позволих да бъда повален. Лошото – почвам да се гърча, спя със стиснати юмруци…
Логиката на изкуството и логиката на живота – това са различни неща. Логиката на живота е безкрайна в своите пътища, логиката на изкуството е ограничена от нравствените оценки на хората, при това на хората от дадено време.
Произведение на изкуството – това е, когато нещо се е случило – с човека, със съдбата ти.
Сега ще го кажа красиво – искаш ли да бъдеш майстор, топи перото си в истината. С нищо повече не ще учудиш.
Най-наблюдателните хора са децата. След тях – художниците.
Формата… Формата си е форма – в нея можеш да отлееш и златен предмет, а можеш и пача да изстудиш. Не във формата е работата.
Критичното отношение към себе си – ето какво прави човек истински умен. Така е и в изкуството, и в литературата.
Човекът, който подарява, иска да изпита радост. Никога не му отнемайте тази радост.
Тези, на които по един или друг начин помагам, дори не подозират как ми помагат те самите.
Аз зная кога пиша хубаво – когато пиша и сякаш с перото измъквам от хартията живи човешки гласове.
Не старостта заради самата нея се уважава, а изживяният живот. Ако го е имало.
Пияният също не може да се държи здраво на краката си като детенцето. Но у никого не възниква желание да го сравни с детенце. Казват – като свиня.
Културният човек… Онзи, който е в състояние да изпитва състрадание. Това е горчив, мъчителен талант.
„Ние ли ще униваме!?” – изгрухтя свинята и се намести в локвата.
Историята избира неподходящи изпълнители за ролите на нейните апостоли.
Снимки: sure-man.ru, godliteratury.ru, russia-osoboe-mnenie.ru