Ако чукът ми груб, ломящ гранита,
човешки образ бавно му придава –
то Бог го води и го направлява
и с неговата сила той полита.
Че горе някой дивен до насита
и нас, и себе си разхубавява,
а всеки чук от чук се изковава,
щом в него вечна светлина е скрита.
В ковачницата устремен, замаха –
изпълнен с мощ и очертал широка
дъга над нея – в небесата литва.
И неродени образите щяха
да чакат, ала към оназ висока
ковачница оправям аз молитва.
Превод: Драгомир Петров
Изображения: Michelangelo by Daniele da Volterra