Снощи Георги се опи… И се събуди Георги сутринта в лето Господне еди-кое си и що да види, Георги – свят видя околовръст и той до шия затънал във виделината, що го обливаше до уши чак. Вода видя Георги, докъдето очите му можеха да виждат, че и по-далече водата се разливаше до безкрая и това Георги видя. Твърд усети под краката си, та размърда пръсти да се увери. Та се успокои. И когато отвърна очи Георги на изток, а после ги опули на запад, светлината все него гледаше. А забелеше ли дзъркелите нагоре, виделината пак го хващаше за шията и мяташе топла примка-шал около тая шия, да не мърда и да не кепези красивото, що обгръщаше Георги в тоя безкрай.
Затънал е Георги в тая красота и пустош и не може да мръдне, като затворник посаден е. В окови и синджири – три пъти роб се чувства и натъжават се очите му, че простор няма и в менгеме са го стиснали бесовете. А един гълъб кацна на главата му, що се подаваше само тя – празна като кратуна в тая райска приказка, и се изака върху нея за щастие и благовест, па си отлитна по светлина, белота и полъх, дъх и си отиде.
А Георги си остана да тъжи все така прикован и немощен в оковите си. А виделината нямаше край. И по края си имаше виделина. И топла беше. Като памук-шекер. И като синджирлия люлка върти се.
А когато Георги се опита да стане и са си раздвижи нозете, поради схванатост и неподвижност във всичките райски посоки, не можа да се раздвижи. Виделината му пречеше и светлината – пречкат се. Водата благочестива до ушите му стига, а земята под него – твърд. Дърпа го и го държи здраво да не падне. А гълъбът се беше изакал за щастие и благовест и си беше отишъл. Ама кръжи. Прикован е Георги към тая пустош и му се реве. Не знае кой път да хване. И кои други пътища да хваща. И не знае Георги. И тогава от виделината и от светлината, и от водата, и от твърдта се сбраха три орисници красиви. И четвърта. Та му казаха: Георги, снощи се опи. Събуди се, Георги, събуди. Хайде!
И се събуди Георги сутринта в лето Господне еди-кое си и що да види – Виделина. И като не я разпозна, пак се опи.
Снимка: Иван Пейков
