Това е цитат от книгата „Да дойдеш на света” на прочутата италианска писателка, актриса и сценаристка Маргарет Мацантини. Книга за любовта, войната, невъзможното майчинство. За всички нюанси на обичта, която е мъничката надежда светлина в живота ни. През 2009 г. романът е удостоен с престижната литературна награда „Кампиело“, а три години по-късно съпругът на Мацантини, режисьора Серджо Кастелито, филмира книгата. Главната роля е поверена на Пенелопе Круз.
„Ръката на Диего е в моята. Като две деца сме. От онези малките, дето се срещат в детската градина и се обичат с любов, много по-голяма от тях самите”.
„Бяхме една от онези екстравагантни двойки, на която никой не би заложил и излязла от обръщение пара. Обречени на шепа чудесни месеци, а после на внезапен разпад, като къдриците на Диего при дъжд. Толкова различни бяхме... Той отпуснат, аз винаги наострена, с торбичките под очите и строгото палтенце. Обаче месеците минаваха, а ръцете ни все така бяха една в друга по улиците, телата ни спяха едно в друго, без да си омръзват, като два зародиша в един и същ плоден сак”.
„Никога не ще бъда майка. Винаги ще си остана момиче. Ще остарея така, съсухрена и сама. Тялото ми няма да се обезформи, няма да се размножи. Няма да има Бог. Няма да се събира реколта. Няма да има Рождество. Ще трябва да търся смисъла на живота в света, в неговото безплодие, в неговите клопки, в магазините наоколо, в трафика”.
„Аз не родих. Няма лек за онова, което ни липсва… Аз не участвах в най-първичното събитие, в обновлението на самата мен. Моето тяло е било изключено поначало от пиршеството, на което обикновените жени често се явяват, преситени, безразлични към такива като мен”.
„Утробата ми е само мускули. Преди коремът ми беше топла торба, изпълнена с обещаващи шумове, тук-так белите паяжини на стриите… Утробата ми вече не е като на майка, добре е да свиквам, ще бъда любовница цял живот. Създание, приспособено за секс без последствия”.
„Животът даваше пир, на който не бях допусната”.
„Омъжих се, за да мога да осиновя дете. Сега имената ни щяха да бродят заедно в безкрайните лабиринти на италианската бюрокрация”.
„Не е вярно, че осиновяваш някого. Ти осиновяваш цялата болка на света. Това е лакмусов тест за твоята некадърност”.
Избрани откъси от книгата „Да дойдеш на света”, ИК „Колибри”
Снимки: marsicalive.it, margaretmazzantini.com, cinelibri.com, quinlan.it
