Като дете, Анди расте заобиколен от комикси и купища таблоиди, пълни със знаменитости. Бляскавият свят на изкуството и суетата го привлича както светлината пеперудата. Роден в Питсбърг, Андрю Вархола е един от тримата синове на словашките имигранти Ондрей Вархола и Юлия Юстина. Болнав, изнежен и силно привързан към майка си, малкият Анди прекарва голяма част от детството си в усамотение и на легло – време, в което рисува, слуша музика и колекционира снимки на знаменитости. Артистичните му дарби го пращат в Техническия институт „Карнеги“ в Питсбърг, където учи рекламен дизайн.

Ню Йорк поема в своите обятия младия творец, чиито път е наситен със смели експерименти – лични и артистични. Художник, фотограф, писател, продуцент, Уорхол се превръща в знаменитост, досущ като онези, за които мечтае от дете. Основоположник на поп арта, култовите му картини са сред най-скъпите произведения в света на изкуството.

За майка си, работата си, хората, изкуството и живота, споделено от Анди Уорхол.

 

(Julia Warhol)                                                                                         (Mother and Child, 1986)

Аз съм момчето на мама. Тя е мое вдъхновение, най-близкото ми същество. Понякога дори подписва картините ми.

Любимият ми цвят черният.

Любимата ми алкохолна напитка – Jack Daniel’s.

Когато съм пиян – тогава казвам на всеки, който се изпречи пред очите ми, че може да бъде на корицата на Interview.

ПИКАСО  веднъж някой ми звънна по телефона и ме попита, какво мисля за Пикасо. И аз отвърнах, че никога не мисля за Пикасо, мисля единствено за Палома (дъщерята на Пикасо).

За рисуването – рисувам всеки ден, дори в събота и неделя. От 3 до 7 часа на ден, но в стаята, в която рисувам, трябва да бъде тъмно.

(Mick Jagger, 1975)

 

(Mao FS 97, 1972)                                                                                 (Liz,1964, private collection)

 

(Moonwalk FS 404,1987, private collection)                                           (Andy Warhol, popart)

 

(Andy Warhol, Self-Portrait, 1978)                                                         (Andy Warhol, Joseph Beuys, 1986)

(The Two Marilyns, 1963)

♠ Любимата ми картина – мисля, това е моята "Campbell Soup Cans". Компанията Campbell беше много разстроена от моите картини, дори искаха да приемат съответните мерки. Но свичко се случи толкова бързо – мисля, че не беше по силите им да ми навредят по никакъв начин. Всъщност, когато бях малък и живеех в Питсбърг, там имаше фабрика на Henz и аз много често ходех там. Хората ми подаряваха значки с изображения на консервирани зеленчуци. За това си мисля, че по-добре щеше да бъде, ако бях нарисувал консервите на Henz. Вместо това обаче, бях нарисувал кетчупа им.

♠ Гласуването – веднъж отидох да гласувам и много силно се изплаших. Просто не можех да реша, на кого да поверя гласа си.

♠ Образованието – децата трябва да ходят на училище, докато станат на 30. Сериозно го казвам, хората днес твърде дълго остават млади, а с нищо не се занимават. Изходъд – по-дълго да стоят в училище.

Пътешествията – това е единственото, заради което си струва да живееш. Но аз се уморих и просто искам да остана у дома. Обичам много неща, но да си стоя в къщи е най-любимото ми.

Ресторантите – мисля, че в ресторантите трябва да започнат да пускат филми. Не мога да повярвам, че толкова хора се събират заедно, само за да седят там. Това е твърде абстрактно, не смятате ли? И какво зяпат всички тия хора, седнали там в ресторанта?

Кучето Арчи – неговият артистичен псевдоним е Амос. Откакто снимките му се появих в The Daily News и The New York Post, където и да отида с него, хората говорят: „Вижте, това е кучето на Уорхол!”.

Художникът е човек, произвеждащ неща, от които хората не се нуждаят, само че той  неизвестно защо си мисли, че би било чудесно да им ги предложи.

(Andy Warhol with “Self Portrait”, 1964, by William John Kennedy)

  

Убеден съм, че трябва да се живее в една стая. Една празна стая, в която да има само креват, поднос и куфар. Човек може да върши всичко или от леглото, или направо в леглото  да яде, да спи, да мисли, да прави гимнастика, да пуши, а банята и телефонът трябва да му бъдат съвсем под ръка. Така или иначе, всичко изглежда някак по-ефектно, когато го правиш в леглото. Дори беленето на картофи.

Пространството на куфара е тъй рационално. Куфар, който съдържа всичко необходимо:

една лъжица
една вилица
една чиния
една чаша
една риза
едни гащи
един чорап
една обувка

Един куфар и една празна стая. Страхотно. Направо идеално.

 

По материал на: interviewrussia.ru
Снимки и изображения: forbes.com, shauntmax30.com
, theredlist.com