За писането и любовта, споделено от големия френски писател и Нобелов лауреат, роден на 11 октомври 1885 година в Бордо.
(Mauriac Harcourt, 1945)
Никоя любов или приятелство не може да пресече пътя на едно сърце, без да остави някакъв белег по него.
Най-снизходителен съм към грешките, които причинява любовта.
Всички ние не веднъж сме били моделирани отново и отново от хората, които са ни обичали, превръщали са ни в свое творение - творение, което впрочем не признават, защото никога не е мечтаното от тях. Няма любов, няма приятелство, преминали през съдбата ни , без да са вложили в нея своя принос за цял живот.
Някъде където свършва дисциплината и започва жестокостта, се намира безгласният ад на хиляди деца.
Вярвам в поезията. Добрият романист е преди всичко добър поет.
Пиша тогава, когато ми е удобно. Когато имам вдъхновение пиша всеки ден.
Кажи ми какво четеш и ще ти кажа какъв си. Но по-добре ще те познавам, ако ми кажеш и какво препрочиташ.
Недостижимото не заслужава да се жертваш за него.
Най-зле познаваме своите близки.
В любовта отказът и отричането са изкусни отсрочки, които са от полза за насладата.
Истинска, дълбока и непреходна е само любовта обожание, освободена от приливите на страстта. Истинската, голямата любов се оказва непостижима: тя е страдание и самота.
Да обичаш някого означава да видиш чудо, което другите не виждат.
Любовта е резултат на слабостите на две човешки същества.
Няма по-голямо нещастие от старостта.
Снимки: Mauriac Harcourt, 1945; commons.wikimedia.org
