„Няма такова нещо като липса на преклонение. Всеки се прекланя.“
Дейвид Фостър Уолъс е американски писател, професор по творческо писане и автор на един от стоте най-добри англоезични романи на 20 век – „Безкрайна шега“. Роден през 1962, той е от поколението писатели, което наследи и отрече постмодернизма в американската литература. И също като по-голямата част от колегите си писатели страда от депресия, с която се бори повече от 20 години. В крайна сметка се самоубива през 2008, само на 46 години. Култовият му статус и уважението от читателите му се дължат на проницателността, с която Уолъс пише своите романи, разкази и есета.
Най-очевидните и важни реалности често са най-трудни за виждане и обсъждане.
Истински значимото образование в мисленето, не е точно за способността да мислиш, а по-скоро за избора за какво да мислиш.
Ето ви само един пример за тоталната сбърканост на нещо, в което автоматично съм сигурен: всичко от моя пряк опит подкрепя дълбокото ми убеждение, че аз съм абсолютен център на вселената; най-реалният, жив и важен човек, който съществува. Ние рядко мислим за този тип естествен, основен егоцентризъм, защото той е социално отблъскващ. Но до голяма степен е еднакъв за всички нас. Това е естествена човешка природа, дълбоко вкоренена в нас от самото ни раждане. Помислете за това: няма преживяване, което сте имали и в което вие да не сте абсолютният център. Светът, както го преживявате, е там пред вас или зад вас, вляво или вдясно от вас, във вашия телевизор или вашия монитор. И така нататък. Чувствата и мислите на другите трябва по някакъв начин да бъдат споделени с теб, но твоите собствени са толкова неотложни, спешни, действителни.
Както със сигурност знаете, изключително трудно е да стоиш буден и внимаващ, вместо да се увлечеш по постоянния монолог в главата ти. Да се научиш как да мислиш наистина означава да се научиш как да упражняваш контрол върху това как и какво мислиш. Това означава да си съзнателен и достатъчно осведомен, за да избереш на какво да обърнеш внимание и как да изградиш смисъл от преживяването. Защото ако не можеш да упражняваш този вид избор в зряла възраст, ще бъдеш абсолютно прецакан. Помисли за старото клише, че „умът е добър слуга, но лош господар”.
Това, както и много други клишета, толкова неубедителни и скучни на повърхността, всъщност изразяват една възвишена и ужасна истина. Ни най-малко не е случайно, че възрастните, които извършват самоубийство с огнестрелно оръжие, почти винаги се застрелват в главата. Те застрелват ужасния господар. И истината е, че повечето от тези самоубийства всъщност са извършени много преди спусъкът да е дръпнат.
И аз допускам, че вашето образование не включва: как да се опазите от това да преминете през удобния, процъфтяващ, почтен живот на възрастен като мъртъв, несъзнателен, роб на мислите си и на естествената човешка природа да бъдеш неповторимо, напълно, величествено сам ден след ден.
В ежедневните окопи на живота на възрастния в действителност няма такова нещо като атеизъм. Няма такова нещо като липса на преклонение. Всеки се прекланя. Единственият избор, който имаме, е пред какво да се прекланяме. И непреодолимото основание да избереш някакъв бог или духовна сила, пред която да се прекланяш – дали е Иисус Христос или Алах, Яхова или богинята на Уика, четирите благородни истини или някакъв неприкосновен подбор от етични принципи – е, че пред каквото и друго да избереш да се прекланяш, то ще те изяде жив.
Ако се прекланяш пред парите и вещите, ако те са твоя смисъл в живота, тогава никога няма да ги имаш достатъчно, никога няма да чувстваш, че са достатъчно. Това е истината.
Прекланяш се пред тялото и красотата си, и сексуалната привлекателност и винаги ще се чувстваш грозен. И когато времето и възрастта започнат да ти личат, ще умреш милион пъти, преди най-накрая да те погребат. До известна степен, всички вече знаем това. То е кодирано като митове, поговорки, клишета, епиграми, притчи; скелетът на всяка велика история. Номерът е ежедневно да поддържаш истината на преден план в съзнанието си.
Ако се прекланяш пред властта, ще свършиш слаб и уплашен и ще имаш нужда дори от още повече власт над останалите, за да се отърсиш от собствения си страх.
Прекланяй се пред интелекта, ако те смятат за умен и ще свършиш чувствайки се глупав, позьор, винаги на ръба да бъдеш разкрит.
Но коварното при тези форми на преклонение е не че те са пагубни или греховни, а че са несъзнателни. Те са човешка природа.Те са видът преклонение, към който постепенно си преминал, ден след ден, ставайки все по-избирателен към това, което виждаш и начина, по който измерваш стойността без никога да си съзнавал, че правиш точно това.
И така нареченият истински свят няма да те обезкуражи от това да управляваш човешката си природа, защото така нареченият истински свят на хора, пари и власт си тананика в басейн от страх, гняв, фрустрация, и копнеж и преклонение към егото. Нашата настояща култура е впрегнала тези сили в пътища, които доведоха до изключително богатство, удобство и лична свобода. Свободата всички ние да сме владетели на нашите малки като черепна кутия кралства, сами в центъра на цялото сътворение.
Тази свобода е все още много широко подкрепяна. Но разбира се, че ги има всички онези други свободи, а за най-прекрасната от тях няма да чуеш да се говори много във външния огромен свят на желание и постигане…
Истински важната свобода включва внимание, съзнание, дисциплина и способността наистина да се грижиш за другите и да се жертваш за тях отново и отново по безброй жалки, неприятни начини всеки ден.
Това е истинската свобода. Това е да бъдеш образован и да разбираш как да мислиш. Алтернативата е несъзнателното, първичното програмиране, състезанието за плъхове, непрекъснатото разяждащо чувство, че си притежавал и изгубил нещо безкрайно.
Истината с главно И е за живота ПРЕДИ смъртта.
Източник: optimusmanifestum
Снимки: Electric Cereal, Vogue
