„Често ме питат: „Кой във вашето семейство носи панталони? Отвръщам им: „Аз! А също така ги пера и гладя!”

„Желязна лейди”, „Тигрица, заобиколена от хамстери”, „ Очи на Сталин и глас на Мерилин Монро” – безброй са епитетите, измислени за Маргарет Тачър. Не е нужно да знаете цялата й биография, за да разберете, че първата жена, заела поста министър-председател на Великобритания, не се е славила с лесен характер. А кой е мъжът, живял с нея 50 години – в мир, любов и разбирателство?

Семейният живот на Маргарет Робъртс и Денис Тачър започнал като брак по сметка. Младата Маги не се вълнувала от развлечения, дрехи и срещи. Всъщност, било е абсолютно необходимо да се омъжи – родителите й били небогати хора, които не можели да си позволят стара мома у дома. А за да сътвори блестяща политическа кариера, на Маги й били нужни и пари, и свободно време.

Тази задача съвсем не била лесна. В Оксфорд тя се влюбила в наследника на богат аристократичен род и започнал истински любовен роман. Маргарет пленила момчето със своята красота и интелект. Той имал сериозни намерения да се омъжи за нея и дори я поканил у дома, за да я представи на своите родители. Последвало жестоко разочарование – знатната фамилия се обявила твърдо против брака на сина си с дъщеря на бакалин.

Следващият избор на Маги се оказал шотландски фермер, който малко след настоятелното ухажване, отместил поглед към сестра й Мюриел – момиче, слабо заинтересовано от политиката, затова пък така добре разбиращо от домакинство и кулинария.

И все пак, намерил се достоен мъж, който не бил смутен от дръзките маниери на Маги, нито от странният й акцент, още по-малко от страстта й към политиката. Пенсионираният майор Денис Тачър пристъпил към нея на едно партийно събрание и й предложил да я повози със своя зелен „ягуар”.

Денис не бил най-добрата партия за женене – на 37 години, с 11 по-възрастен от Маргарет, разведен, любител на чашката и със слава на лекомислен лентяй. Бащата на Маргарет не бил във възторг от бъдещия зет. Майката и сестрата на Денис пък намирали, че за парите, които той успешно печели, Денис можел да си намери и по-хубаво момиче. Но Тачър явно предусетил, че това момиче ще го накара да се гордее. И не сгрешил.

Той не се вълнувал от това, че Маргарет се грижела повече за кариерата и политиката, вместо за домашното огнище, и казвал: „Семестриален изпит през май, близнаци през август, изпити за адвокат през декември. Искам да видя, коя жена може да повтори този рекорд!

Онези, които отблизо познавали двойката, казвали че в началото Маргарет тръгнала да се жени по сметка, но накрая всъщност се омъжила по любов. Тя смятала, че има нужда от финансова подкрепа от съпруга си. Но оказало се, разчитала и на други мъжки качества – Денис умеел да смекчава нейните пламенни и остри реакции, утешавал я, когато загубела поредната политическа битка, и се радвал повече от нея самата, когато побеждавала.

Той никога не злоупотребил с привилегиите, предоставяни му като съпруг на премиера. Занимавал се със собствения си бизнес и обичал да бъде сам, затова често нахлупвал шапката, слагал си палтото и изчезвал от погледите на охраната, за да се поразходи из Лондон. А това поведение провокирало стотици забавни случки. Една от тях – веднъж Денис не смогнал да намери свободно такси в Лондон и се настанил в свободен автобус, ангажиран за пациентите на психиатрична клиника. Скоро започнали да се качват хора и медицински сестри, които преброявали своите болни. Виждайки Денис, една от сестрите го попитала: „Вие пък кой сте?” – „Мъжът на премиера!” – отвърнал той. „Да, да, ясно…” – кимнала сестрата и продължила с преброяването на останалите психично болни.

Докато Маргарет управлявала страната, мъжът й играел голф на ливадата под прозорците и основната му заслуга била именно в това, че в продължение на много години, той мълчаливо и незабележимо за всички останали, подкрепял и давал кураж на своята Маги. А тя, прибирайки се у дома след дни на яростни критики и нападки, всяка сутрин била готова за нови сблъсъци – хората я виждали с безупречен грим, грижливо направена прическа и строг костюм – даваща да се разбере, че няма да отстъпи пред никого.

Пред обществеността, Денис винаги следва Маргарет на три крачки, ненатрапливо и скромно, с пълно достойнство, изпълнявайки ролята на съпруг на министър-председателя на Великобритания.

По-късно в своите мемоари, Желязната лейди ще напише: „Да бъдеш премиер е работа самотна. И навярно така трябва да бъде – не бива да те ръководи тълпата. Но с Денис аз никога не бях сама. Какъв мъж! Какъв човек! Какъв приятел!”

Денис Тачър умира през 2003 година. В деня на погребението му, хората за първи път виждат сълзите на Желязната лейди.

Източник: izbrannoe.com
Снимки: The Japan Times, The Independent, Metro, Evening Standard, The Independent