...
СМЪРТ
Излекуван съм от любов...
И това е толкова ясно!
И светът е наоколо нов…
И се чувствам почти прекрасно.
Не вървя по предишни следи
като старо завързано куче.
Дишам вече със пълни гърди
свободата, която получих.
Колко мъка до днес… И защо?
Цял живот... Ах, каква мелодрама!
Ореол над главата... А то
било глупава самоизмама.
Боже господи... Как съм живял
с тази толкова страшна зараза.
Тънка граница... Тъжен финал -
любовта се превръща в омраза.
Две три речи... Последен покров...
Яснота след безкрайното взиране...
Излекуван съм от любов
и съм вече готов за умиране.
...
ПРИТЧА ЗА БОГ И ЕВА
Момичето, което беше мое,
от днеска не е мое, боже мой.
Обърна се и тръгна… На завоя.
И продължи… До другия завой.
Аз я създадох… Сам… Душа и тяло…
Очи… Ръце… Усмивки… И сълзи.
От шепичка… От нищо… От начало…
Отиде си… И студ по мен пълзи.
На другия завой – внезапно спира…
Едно момче… Каквото бях преди.
Страхотен пич… В очите й се взира…
Ще я зомбира, ще я победи.
И тя ще тръгне с него… Сомнамбулно.
Наивна я създадох… Как можах.
Обръща се. Намига присмехулно.
Дете, което не изпитва страх…
И аз стоя… И гледам… Няма начин.
Природата… Разбирам. Вдявам. Знам.
И мамка му… Защо ли ми се плаче?
И край…И няма друга да създам.
...
ЩАСТИЕ
Толкова дълго те търсихме... И съдбоносно.
Щастие... щастийце... Криеш се, миличко, знам.
Тъкмо те видим... Тъкмо едва те докоснем...
Тъкмо те хванем... и няма те... няма те там...
Шапка невидимка... Как ли изглеждаш тогава?
Всъщност какво си?.. Не подозирам дори...
Дълъг живот?.. И любов?.. И успехи?.. И слава?..
Много приятели?.. Много и много пари?..
Колко години... И всяка с това ни сурвака.
Земни неща... Мили боже, това ли е то?
Ах, покажи се на светло... Съвсем преди мрака.
Щастийце... Миличко... Пак ли се криеш...Защо?
Може би ти си наоколо... Без да го знаем.
Живи сме още... Изнервени... Стари... И зли...
Дай ни се... Все пак... За малко... На края... На заем...
Утре, например... Когато снегът завали...
Ето те... Идваш... Аз чувам гласчето ти звънко...
Хитрият поглед... Малката умна глава...
Двете опашки на ластик...Вратленцето тънко...
Господи, колко сме глупави... Ти си това...
Стихове: nedialko.net
Снимки: spainbg.com