Хенри Греъм Грийн e един от най-известните английски писатели и драматурзи. Католик по убеждения, голяма част от творчеството му е пропито от духа на католическата вяра – „Кеят на злото”, „Същността на проблема”, „Безнадежден случай”, „Краят на една любовна история”, „Силата и славата”. Именно това налага вето на кандидатурата му за Нобелова награда, защото според представители на Шведската кралска академия, произведенията на автора принадлежат на миналото и католицизма, който е отминал етап от човешката история. Но Греъм Грийн може да бъде още сатиричен, комичен, смразяващ и да прелъстява своята огромна публика с пророчества и тайни. Той е един от най-долюбваните автори в кинематографията – повечето от романите му, много негови пиеси и разкази са адаптирани за киното и телевизията. „Тихият американец” (2002 г.) на режисьора Филип Нойс и Майкъл Кейн в главната роля, е един от най-впечатляващите киноспектакли, които достигат до почитателите на Грийн.
За живота и човешките отношения – без романтика, споделено от английския творец.
(1904 ~ 1991)
Любовта е измислена от трубадурите през XI век.
Омразата е липса на въображение.
Покажете ми щастлив човек и аз ще ви покажа или самовлюбеността му, егоизма и злобата му, или абсолютната му духовна слепота.
Мълчанието не винаги е признак на спокойствие. Понякога означава пълна обърканост на духа.
В човешките взаимоотношения добротата и лъжите струват колкото хиляда истини.
Човек няма талант. Аз нямам талант. Всичко опира до здрава работа и желание да отделиш необходимото време.
Моралът идва с тъжната мъдрост на възрастта, когато чувството за любопитство започва да се губи.
За актьора успехът е само отложен провал.
Светът не е съставен от черно и бяло, а по-скоро от черно и сиво.
Има хора, които са се молили в затворите, в бордеите, в концентрационните лагери. Само средните класи искат да се молят при подходяща обстановка.
Да изразиш себе си е трудно и егоистично нещо. То изяжда всичко, дори и личността ви. Накрая виждате, че дори нямате личност, за да я изразите.
Ако търсите истината – шампанското е много по-добро от детектор на лъжата.
Успехът е по-опасен от провала – вълните се разбиват в много по-широк бряг.
Ерес – това е само другото име на свободата на мисълта.
Нещастието, като набожността може да се превърне в навик.
Славата е най-силният стимулант.
Светът вече не произвежда герои.
Успехът е по-опасен от провала – вълните се разбиват в много по-широк бряг.
Писането е форма на терапия. Понякога се чудя как тези, които не пишат, композират или рисуват, успяват да се измъкнат от лудостта, меланхолията, паниката и страха в човешкия живот.
Снимка: goodreads