Многоточието… това са стъпките на отишлите си на пръсти думи ~ Владимир НАБОКОВ

Роден на 10 (22) април 1899 г. в Санкт Петербург, Русия

Истински гражданин на света, виртуоз на словото и автор на странни и проникновени любовни истории. Набоков пише за психологията на мъжете и жените, а в същото време споделя живота си с една единствена любима жена – Вера. Пеперудите са другата му голяма любов, а писателят е откривател на много нови видове, някои от които, кръстени в негова чест.

За живота

Тройно-сложната формула на човешкия живот – непоправимостта на миналото, ненаситността на настоящето и непредсказуемостта на бъдещето.

Животът е голям сюрприз. Възможно е, смъртта да се окаже още по-голям.

При Бог отиват не екскурзии с гид, а самотни пътешественици.

Животът е само слабопроцеждаща се светлина между две идеално черни вечности.

За себе си

Достатъчно съм горд с това, което зная, за да призная скромно онова, което не зная.

На света няма нито един човек, говорещ на моя език; накратко – нито един говорещ човек, накратко – нито един човек.

Често мисля, че е нужен специален пунктуационен знак за усмивката – някаква вдлъбната линия или лежаща на една страна заоблена скоба.

За човека

Нужно е да отличаваме сантименталността от чувствителността. Сантименталният човек в личния си живот може да бъде изключително жесток. Човекът на тънкото чувство никога не може да бъде жесток.

Забележителна човешка особеност – може да не  знаеш, че постъпваш добре, но не бива да не знаеш, че постъпваш зле.

Има хора, които живеят най-вече с очите и зрението си – всички останали чувства са само послушна свита на този крал.

Най-добрата реакция на вражеската критика – да се усмихнеш и забравиш.

За любовта

Да я убия, както някои очакваха, аз разбира се, не можех. Но, знаете ли, обичах я. Това беше любов от пръв поглед, от последен поглед, извечен поглед.

Смяна на обстановката – традиционно заблуждение, на което възлагат надежди обречената любов и неизлечимото униние.

Паметта възкресява всичко, освен уханията, а нищо не възкресява миналото така, както уханието, свързано с него.

Многоточието това са стъпките на отишлите си на пръсти думи.

Източник: AdMe.ru
Снимки: HistoryTime, Pinterest, 

91774 Преглеждания
В този ред на мисли