Корней Чуковски твърде остро преживявал, че е известен най-напред като детски поет, макар че да пише стихове за деца, той започнал след като се доказал като преводач на Уитмън, Киплинг, Оскар Уайлд, Твен, А. К. Дойл и О. Хенри. Той е литературоведът, създал фундаменталните изследвания за живота и творчеството на Некрасов и Чехов, лингвистът, написал книгата за руския език „Жив като живота”. Руският творец ревнувал писанията си за пораснали читатели от тези, сътворени за малките, но именно емоционалната му душа родила едни от най-емблематичните произведения в детската литература. С ярки, харизматични персонажи, поучителни истории и хумор, Чуковски извайва своите великолепни стихотворни приказки, които с лекота достигат до малки и големи - „Доктор Охболи”, „Крокодил” (1917), „Мий безспир” (1923), „Голяма хлебарка” (1923), „Краденото слънце”, „Радост” и безценната библия на детската мъдрост „От 2 до 5”.
(1882 ~1969)
КОТКАУСИ И МАУСИ
Имало някога мишка Мауси
и веднъж тя видяла Коткауси,
Коткауси с лоши очауси
и лоши-прелоши зъбауси.
Дотърчала Коткауси при Мауси
и замахала тя опашкауси:
„Ах, Мауси, Мауси, Мауси,
я ела ти при мен, мила Мауси!
Ще ти пея аз песнички, Мауси,
много хубави песнички, Мауси!”
Но отвърнала умната Мауси:
„Ти не ще ме излъжеш, Коткауси -
вижадам твоите лоши очауси
и лоши-прелоши зъбауси!”
Тъй отвърнала умната Мауси
и избягала тя от Коткауси.
(Превод: Христо Радевски)
Не, при създаването на детски стихове не трябва да се разчита на вдъхновението.
Когато четат стихове, да се прекъсва може само ако се е запалила къщата! Други причини не знам!
Никога не съм се смятал за талантлив. Нямам високо мнение за писателството си, но съм грамотен и трудолюбив.
Аз съм почти единствения приказник от всички детски съвременни писатели, единственият приказник на 150 000 000 - и пиша по една приказка на три години.
Прочетете какво пишат американците за Толстой, или французите за Чехов, или англичаните за Мопасан - и ще разберете, че духовното сближение между нациите е разговор между глухонеми.
Да се задържат в литературата се отдава на не много, но да остане - почти на никой.
Никога никого не съм слушал, нито глупавите, нито умните, иначе не бих написал даже „Крокодил”.
Никак не мога да свикна с наглостта и тъпоумието на издателствата.
Мерзавците са преди всичко глупаци. Да си добър е много по-весело, по-интересно и в края на краищата по-практично.
Разбира се, не ми харесва особено, когато ме величаят като един от най-старите писатели в нашата страна. Но няма какво да се прави: пиша и печатам от близо седемдесет години. По мое време човечеството изобрети автомобила, самолета, електрическата светлина, радиото, телевизията.
Миналото е винаги красиво и никога трагично. Трагично е настоящето.
Снимки: Интернет-журнал Лицей, regnum.ru, LiveInternet
