Научи ме да откривам доброто там, където никой не го чака ╫ Молитвата на един възрастен човек

Известният руски кинорежисьор Алексей Герман държал този текст окачен над бюрото си у дома. Това е молитвата на един възрастен човек, която неговият баща, прочутият писател Юрий Герман, получил от своя приятел Даниил Данин.

„Молитвата на един възрастен човек”, баща ми получи от писателя и учен Даниил Данин – един блестящ във всяко отношение човек. В размирните Сталински времена, той реши да замине на една далечна експедиция, от която се върна чак, когато Сталин умря. После започнаха често да го канят от чужбина и той реши да учи английски език. И го научи. Започна да чете английски списания и в едно от тях откри тази молитва. Преведе я и я прати на баща ми. От тогава тази молитва живее в нашия дом. Тя висеше над бюрото на баща ми, макар той никога да не се превърна във възрастен човек, защото почина твърде млад. Окачих тази молитва в кабинета си, когато той си отиде, през 1967 г. ”
Алексей ГЕРМАН

Господи, ти по-добре от мене знаеш, че скоро ще остарея. Възпирай ме от лошия навик да мисля, че съм длъжен по всякакъв повод, все нещо да казвам…

Спаси ме от стремежа да се бъркам в делата на всекиго, за да станат те по-добри. Нека бъда размишляващ, а не принуждаващ. Полезен, а не деспотичен.

Опази ме от съблазънта да се самозабравям в изброяването на безкрайни подробности. Дай ми криле, за да мога да достигам целите си дори в немощ. Затвори ми устата, ако поискам да празнословя и се оплаквам от болестите. Те ще станат още повече, а удоволствието безкрай да разказвам за тях – още по-сладко.

Не се осмелявам да те моля да опресниш паметта ми, но умножи, моля те, моето човеколюбие, усмири моята самоувереност, когато моята паметливост се сблъска с паметта на другите.

За едно те моля, Господи, не ме щади, когато ти се удаде случай да ми дадеш мъдър урок, доказвайки ми, че може и да греша…

Ако съм съумял да бъда добър и сърдечен, съхрани в мен тая способност. Добре де, не се стягам да ставам светец - някои от светците са непоносими за по-близко общуване. Но и хората с кисел нрав са върховни творения на самия дявол.

Научи ме да откривам доброто там, където никой не го чака, и да разпознавам неподозираните таланти у хората.

(Praying Hands by Albrecht Dürer, c.1508)