Родена в малко селце в Андите през 1889 г., чилийката Лусила де Мария Сокоро Годой Алкаяга е първата латиноамериканска носителка на Нобелова награда за литература (1945). Започнала кариерата си като учителка, през 1923 г. чилийското правителство я удостоява със званието “Учител на нацията”. В света на четящите хора Лусила влиза с псевдонима Габриела Мистрал, а нейното неголямо по обем творчество печели огромна публика - заради любовта, нежността и деликатността, с които гали душите. Високото признание на Шведската Академия, Мистрал получава „за поезията на истинските чувства”, превърнала името й в символ на идеалистическите стремления на цяла Латинска Америка.
Поетичните й книги „Сонети на смъртта” (1914), „Отчаяние” (1922), „Тала” (1938), „Антология” (1941), „Нежност” (1945), „Преса за грозде” (1954) и „Поема за Чили” (1967) са преведени по цял свят. През годините, Мистрал работи за ООН, като дипломат в Италия, Испания, Бразилия и САЩ, и преподавател в Колумбийския университет в Ню Йорк.
(1889 ~ 1957)
ВОДА
В земите детски искам да се върна,
при белите води ме отведете.
Сред пасбищата ширни да старея,
легенди на реката да разказвам.
Да имам аз една чешма за майка
и в пладнята да тръгвам да я диря
и в стомните да слиза от скалата
вода резлива, сладка и тръпчива.
Дъха ми да надвива и сковава
водата упорита и студена.
Да ми разбива чашата и сладка,
като я пия, да ме подмладява.
(Превод от испански: Ал. Муратов, Ат. Далчев)
Каквото е душата за тялото, това е и поетът за своя народ.
Бог ми даде силата на вълните, която прави всяко препятствие едно ново начало.
Ако се провалиш в това да бъдеш истински мъж или истинска жена, ще се провалиш и в това да си истински артист.
Много неща могат да чакат. Детето не може да чака. Сега е времето, в което костите му укрепват и усещанията му се формират. На него не можеш да отговориш „утре”. Неговото име е „днес”.
Любовта, която заеква и се запъва, често е любовта, която обича най-силно.
Красотата трябва да се създава не за да се възбудят сетивата, а за да се подхранва душата.
Обичай красотата – тя е сянката на Бог на земята.
Образованието е може би най-висшата форма на търсене на Бог.
Красотата не бива да е опиум, който те приспива, а силно вино, което те подтиква към действия.
БАЛАДА
Аз видях как с друга
ме отмина той.
Вятър лек се втурна
в сънния покой.
Аз видях, безумна,
как отмина той!
Той обича друга,
а цъфтят цветя.
Глогът се разпукна,
литна песента.
Той обича друга,
а цъфтят цветя!
Той целува друга,
плискат се вълни.
И лимонът лунен
в тях се потопи.
Мойта кръв бушува
в морските вълни!
Той ще иде с друга
и във вечността.
Чист ще е лазурът.
(Бог е тишина.)
Той ще иде с друга
и във вечността!
(Превод: Петър Велчев)
Снимки: Educarchile, El Pilín
