Нобелов лауреат за мир, 26-ят президент на САЩ
Теодор Рузвелт печели Нобеловата награда “за изключителната си роля при подписването на мирния договор, който слага край на войната между Русия и Япония”. През 1880 Рузвелт завършва Харвард Колидж. През 1889 той е избран за губернатор на щата Ню Йорк. През 1901 Рузвелт става президент на САЩ, а през 1904 той е преизбран на същия пост. Основните му произведения са: “Завоюването на Запада” (4 тома, 1889-1896), “Новият национализъм” (1910), “Историята като литература” (1913), “Америка и Световната война” (1915).
(1858-1919)
1. “Страхувайте се от Бога и изпълнявайте дълга си! Да се страхуваме от Бога всъщност означава да обичаме Бога, да почитаме Бога, да се прекланяме пред Бога. А всичко това можем да направим, само ако обичаме нашите ближни, ако се отнасяме към тях справедливо и милостиво, и ако по всички начини се опитваме да ги предпазим от несправедливостта и жестокостта. По този начин ние се подчиняваме – доколкото нашата човешка немощ ни позволява – на великия и непоклатим закон за справедливостта.”
(Theodore Roosevelt, “The Theodore Roosevelt Treasury”, New York, G.P. Putnam’s Sons, Hermann Hagedorn - editor, 1953, 322)
2. “Ако има някакво място на Земята, където земните различия между хората изчезват, това е Църквата – в присъствието на Бога. Колкото по-близо хората стигат до сърцето на Христос, толкова по-близки стават те помежду си, независимо от всички земни различия.”
(Theodore Roosevelt, “The Free Citizen”, New York, The Macmillan Company, Hermann Hagedorn - editor, 1956, 31)
3. “Безбожното общество – обществото, в което хората се отричат от своите религиозни потребности и дори се подиграват с тях, е обречено на стремглаво падение. Затова постоянно търсете пътя към църквата. Да, аз се досещам какви ще бъдат вашите извинения; аз знам, че човек може да се моли на Бога и да се посвещава на добри дела не само в църквата, но и сред природата или в собствения си дом. Но аз знам също и безспорната истина, че човек рядко се сеща за религиозния си дълг извън църквата. Ако човек избягва църквата, той едва ли ще посвети времето си на добри дела и на възвишени мисли. Обикновено той преглежда цветните страници на вестника, започва да се прозява и накрая търси спасение от своята умствена празнота в кръчмата, където умствената празнота на всички облекчава частично умствената празнота на всеки отделен индивид.”
(Roosevelt 1956, 26)
4. “Аз винаги съм умолявал хората да изучават Библията, и то не само нейните морални и етични послания. Всички сериозни и задълбочено мислещи хора – дори сред нехристияните – са съгласни с това, че животът на Христос, както той е описан в четирите 74 Евангелия, е образец за най-висшата и чиста нравственост на този свят.”
(Roosevelt 1956, 28)
5. “Страхувайте се от Бога и изпълнявайте дълга си! Да се страхуваме от Бога означава да се отнасяме справедливо към другите и да изискваме справедливост за всички в нашата общност; в противен случай, ние ще изневерим на Божието учение за справедливостта. Ние трябва да бъдем справедливи както към слабите, така и към силните. Ако изпитваме завист и омраза към онези, които са постигнали повече от нас, това означава, че ние не се страхуваме от Бога. А ако се държим пренебрежително и арогантно към онези, които са постигнали по-малко от нас, това означава, че ние се държим пренебрежително и арогантно спрямо самия Бог.”
(Roosevelt 1953, 322)
* От Антологията “50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”, съставител Тихомир Димитров, Рекламно-издателска агенция “Спектра”, Варна
Изображение: history.com
Снимка: commons.wikimedia.org