За гнева – с кротост и вяра от вселенския отец, архиепископ на Кесария и основоположник на кападокийското богословие
В недобрите борби по-нещастен е този, който е победил, защото от победата е изнесъл по-голям грях. Обидил те е разгневеният - спри злото с мълчание!... Не прави от врага си свой учител. Не подражавай на това, което ненавиждаш! Не бъди за гневливия като огледало, показвайки в себе си неговия образ!
Тази страст, щом отбие внушението на разсъдъка и завладее душата, прави вече човека действителен звяр и не му позволява да бъде човек, лишавайки го от помощта на разума. Това, което е отрова в отровните животни, същото нещо е раздразнението в разсърдените люде; те беснеят като псета, нахвърлят се като скорпиони, ухапват като змии! Така и Писанието нарича завладените от тази страст семената на онези зверове, на които те се оприличават с порока си то ги нарича: кучета, змии и рожби ехиднини. Гневливите люде, заради готовността им взаимно да се погубят и да поразят едноплеменниците си, справедливо е да се причислят към зверовете и отровните животни, които природно хранят към човека непримирима ненавист. Гневът прави езика необуздан; устата да не се заключват, ръцете стават невъздържани; леят се обиди и злоречия; нанасят се удари и рани и какво ли още не се поражда! Това са плодовете на гнева и раздразнението. Раздразнението изостря меч и повдига ръката на човека за смъртта на друг човек от него и братята не се познават един другиго; родители и деца забравят връзките на природата. В началото разгневените не познават сами себе си, а след това не познават вече и всички близки. Както планинските потоци, стичайки се в ниски места, завличат със себе си всичко каквото срещнат така и насилените и неудържими стремления на разгневените поразяват всичко еднакво. Разгневяването е нещо като кратковременно беснуване. То не уважава ни старост, ни добродетелен живот, ни родствена връзка, ни направени милости, нито всичко друго, което има каква да е цена. Разгневените често хвърлят себе си в явна гибел, като се стараят да отмъстят на другите, сами себе си забравят и опропастяват.
Да ограничим злото в самото му начало с всички средства да изкореним гнева от душата си. В такъв случай ще бъдем в състояние, заедно с тази страст, да подсечем от корен и в начало по-голямата част от злото в живота. Някой те укорява - ти го благослови. Друг те бие - ти претърпи. Трети те презира - ти се моли за него. Някой те счита за нищожество - ти си спомни, че си от земя съставен и че пръст ще станеш. Който се въоръжи с такива размисли и настроения, той няма да се уподоби на обидилия го и ще спаси него и себе си. Чий ученик желаеш да бъдеш? На богоугодните и блажени мъже, или на хората, изпълнени с дух на лукавство? Когато те смущава изкушение да кажеш оскърбителна дума, представи си, че ти предстои да решиш за себе си: към Бога ли да се приближиш чрез дълготърпението си или пък чрез гнева си да се предадеш на дявола? Дай време и сила на разума си, избери добрата част... С това и на врага ще окажеш някаква полза с примера на красотата си, и себе си ще издигнеш така - с добротата ти по-силно ще му отмъстиш.
Икони: pinterest.com, το ειληταριον - blogger
