Арун Ганди за смиреното величие и уроците на своя дядо Махатма Ганди, споделени в книгата му „Даровете на гнева“ (Изд. Кръгозор).
Походът на солта (1930 г.)
Американците много обичат да възхваляват хора, които наричат „автентични” – хора, които отстояват кауза или позиция, в които наистина вярват. Когато чуя това понятие, често си представям дядо ми в неговия простичък шал и сандалите как успяваше да вдъхнови толкова много хора да го следват. Как го правеше ли? Според мен последователите му просто бяха привлечени към истината, извираща от сърцето му и към автентичността на идейната му страст.
Чувам как хората говорят с благоговение за Похода на солта, който той повел през 1930 година в знак на мирен протест срещу британското управление на Индия. Солта стои в основата на хранителния режим на индийците, но по онова време на местните било забранено да събират или продават собствена сол – не само били принудени да я купуват от британците, но и с огромни такси. Дядо ми решил да превърне отмяната на таксата за солта в основен мотив на следващата си мирна протестна кампания. От край време вярвал, че е напълно възможно да преговаря с британците и да ги поощри да бъдат по-справедливи, затова изпратил едно сърцераздирателно писмо до вицекраля на Индия, като описвал проблемите и проявите на несправедливост, които държал да се поправят. Отговорът на вицекраля бил съвсем кратък – Ганди не трябвало да нарушава законите.
– Застанал на колене, аз помолих за хляб, но вместо хляб получих камъни – съобщил бапуджи на своите последователи.
След това обявил намеренията си да извърви близо 400-те километра до Арабско море. Когато стигнел там, смятал да наруши закона и да събере сол от крайбрежието на морето. Почти всички обитатели на ашрама, в който живеел тогава, искали да се присъединят към него, обаче той взел със себе си само двайсетина човека. Най-младият участник в този поход бил на шестнайсет години. Дядо ми, тогава на шейсет и една години, бил най-старият. В утрото на потеглянето им всички жители на ашрама излезли да ги изпратят. Извън портите на ашрама ги очаквали огромни тълпи от жители на съседните градове, както и репортери от всички краища на Европа, Америка и Индия.
През всеки ден от своя поход дядо ми спирал в градовете по пътя си, за да разкаже на хората за намеренията си. И във всеки един от тези градове към него се присъединявали още и още последователи.
– Това е борба не на един, а на милиони! – казал в едно село пред близо трийсет хиляди души, дошли да го слушат и да му заявят подкрепата си.
Когато около месец по-късно бапуджи пристигнал на брега на Арабско море, след него вече вървели десетки хиляди. И както разказват легендите, дядо ми пристъпил тържествено на брега, навел се, вдигнал в ръката си голяма буца естествена морска сол и заявил високо и ясно:
– С тази сол аз разклащам основите на една империя!
Така той предизвикал британците. Без насилие и без гняв им показал съвсем ясно, че заробването на чужди народи е погрешно. Приятелят му Махадев Десай, който тогава бил рамо до рамо с него, по-късно разказвал, че когато видели какво прави бапуджи, всички хора от многохилядната тълпа зад него започнали да събират сол, като се смеели, пеели и се молели. Тези песни и молитви като че ли отекнали в цяла Индия. Не след дълго, разбира се, британците се появили и арестували дядо ми заедно с около шейсет хиляди негови последователи. Но посланието вече било изпратено и милиони други подели тези прояви на гражданско неподчинение. Индийски националисти се появили по целия морски бряг, за да събират сол. Накрая в затворите просто нямало място за тях.
Дядо ми нито беше пламенен оратор, нито разполагаше с организирана политическа партия зад гърба си. И въпреки това тогава се е радвал на подкрепата на десетки хиляди участници в мирния му поход и на още милиони други, усещащи, че той говори единствено истината, че всички негови възвания се основават на честност и искрена убеденост в каузата му. А на подобни мотиви със сигурност е доста трудно да устоиш.
От: „Даровете на гнева“, Арун Ганди, изд. „Кръгозор“, 2017 г.
Снимка: mkgandhi.org
