Безплатна рецепта за преодоляване на гнева от доверената дама в двора на двама руски императори
Дъщеря на руския поет Фьодор Тютчев, съпруга на публициста и славянофил Иван Сергеевич Аксаков, придворна дама в двора на Николай I и Александър II, възпитателка на царските деца. Родена на 21 април 1829 г. в Мюнхен, най-голямата дъщеря на Тютчев от първата му съпруга Елеонора Петерсон, се ражда в Германия и получава своето образование в Мюнхенския Кралски институт. Анна Тютчева пристига в Русия на 18 години, а заради скромното материално положение на семейството, нейният баща-поет ходатайства за назначението й в императорския двор. През 1853 г. Анна е назначена за придворна дама на принцеса Мария Александровна – съпругата на наследника на престола предпочита да има до себе си некрасива, но сериозна девойка.
Умна, наблюдателна и независимо размишляваща, по европейски образована и в същото време патриотка по душа – такава била Анна, която става любимка на принцесата и възпитателка на по-малките й деца. Неочакван обрат на съдбата предопределя по-нататъшният й път. Анна Тютчева става обществен деятел и мемоарист. Мнозина в императорския двор я недолюбват заради нейната прямота, близостта й със славянофилите и дързостта, с която отстоява своите възгледи. През 1866 г. Анна се омъжва за Иван Аксаков и е верен негов съратник и помощник през целия им съвместен живот. От 1853 до 1882 г., по препоръка на своя съпруг, Анна си води дневник, в който записва многобройните спомени от службата си в двора на двамата руски императори. Надарена с необикновен литературен талант, Тютчева прави интригуващ портрет на руските върхове в момента на прехода между две епохи.
Споделяме една нейна рецепта за преодоляване на гнева – аристократично, мъдро, царствено.
А.Ф. Тютчева (1829 ~ 1889), Фотограф А. И. Деньер, 1865
Бих посъветвала всеки, който е ядосан и гневен от постъпката на някой човек, да вземе лист красива хартия, добро перо и да запише всички свои претенции и упреци към виновника. Първата страница ще е напоена с отмъстителност, на втората вие искрено ще съжалявате себе си, на третата ще започнете да изпитвате презрително снизхождение към противника си, на четвъртата ще се замислите, че е възможно и самите вие да не сте съвсем прави, и когато цялата хартия бъде изписана с вашите думи, вие ще сте се успокоили и дори ще сте леко засрамени, за това че сте придали толкова голямо значение на нещо глупаво, и в края на краищата философски ще заключите, че всеки в този свят не е прав по своему.
Анна Федоровна Тютчева,
11 август 1850 г.
Снимки: А.Ф. Тютчева, 1862 г., Википедия
