Ако адът е на земята, то той е в сърцето на меланхолика | Робърт БЪРТЪН

„Самотният живот е ад, съпружеският - чума.”

Свещенослужител, писател, учен, теолог, математик, географ, астролог. Остроумен и забавен събеседник, в редките моменти, когато не изпада в депресия. Така съвременниците описват Робърт Бъртън – автор на някои от най-ярките образци на английската барокова литература. Неговият тих, заседнал и самотен живот снабдява художествения му подход с иронична безпристрастност, а човешките недостатъци са разгледани от позицията на искрено изповядван християнски възглед за Вселената. Най-забележителното произведение на Бъртън е енциклопедичното съчинение „Анатомия на меланхолията” (1621). Книгата е отпечатана под псевдонима Демокрит Младши. В увода авторът споделя: „Писах за меланхолията, стремейки се да избягам от нея. Най-дълбоката първопричина за меланхолията е безделието, най-доброто лекарство е работата.“

Добър съвет всеки може да даде. Той е безплатен.

Глупците и безумците обикновено казват истината.

Надежда и търпение – двете най-меки възглавници, на които можем да полегнем в лишения.

Боговете обичат да наблюдават как великият човек се бори с лишенията.

Колко често перото е по-жестоко от меч!

За желанието няма почивни дни.

Чистата съвест e постоянен празник.

Не бъди самотен, не бъди празен…

Не прави себе си на глупак, за да развеселиш другите.

Ако адът е на земята, то той е в сърцето на меланхолика.

Съвременният писател пише само тогава, когато се нуждае от пари.

Това, което за един е вяра, за друг е безумие.

Този, който прави обувки, често ходи бос.

Всеки от нас е за себе си човек, за останалите – дявол.

Невежеството е майка на предаността.

Всяка врана смята своите пиленца за най-прекрасни на света.

Плачещата жена предизвиква не по-голяма жалост от куцащата гъска.

Англия е рай за жените и ад за конете. Италия е рай за конете и ад за жените.

Бедността е наследница на Музите.

Без отчаяние няма монаси.

Пазете се от смирилия се враг.

Болестите и скръбта идват и си отиват, но суеверната душа не знае покой.

В самота човекът е или светец, или дявол.

Любовниците се карат, любовта процъфтява.

Любовта… е обединявала земи, строила е градове, раждала е деца. Съкрушиш ли я, тя затрива държави, руши градове, погубва домове и цели семейства…

Всяко място на земята е еднакво отдалечено от небето.

Една религия е толкова правдива, колкото всяка друга.

Този, който се обръща към съдия, държи вълка за ушите.

Самолюбието – тази нетърпима, мъчителна жажда за успех, е велико мъчение за ума, пълно със завист, гордост и алчност.

Всеки човек има свой добър и свой лош ангел, които го съпровождат в живота.

Да умре, за да съкрати разходите.

Самотният живот е ад, съпружеският – чума.

Възможно ли е да има нещо по-глупаво от това да живееш кучешки, а да умреш кралски?

Картина: Robert Burton (1576/1577 ~ 1640) Gilbert Jackson (active 1615–1645), Brasenose College, University of Oxford - Art UK

95569 Преглеждания
В този ред на мисли