„Аз съм достатъчно добър, стига да можех да го покажа открито.” ~ Карл Роджърс
(William-Adolphe Bouguereau (1825-1905) - Head Of A Young)
Текстът по-долу е написан в отговор на въпроса на едно петнадесетгодишно момиче: „Как мога да се подготвя за пълноценен живот?"
Аз съм си аз.
В целия свят няма друг човек, който да е точно като мен. Има хора, при които някои части на тялото или страни на характера са еднакви или подобни на моите, но като цяло никой не прилича напълно на мен. Ето защо всичко, което правя, е неповторимо мое, защото аз сама избирам какво да бъде то.
Притежавам всичко, свързано с мен самата – моето тяло, заедно с всичко, което то прави; ума, включително всички мои мисли и идеи; очите, включително образите, които те виждат; чувствата, каквито и да са те – гняв, радост, огорчение, любов, разочарование, въодушевление; устата и всички думи, които излизат от нея – вежливи, нежни и груби, правилни и неправилни; гласа – висок или тих; всички действия, насочени към другите или към мен самата.
Владея фантазиите, мечтите, надеждите, страховете си.
Владея триумфа и успехите, неуспехите и грижите си.
Тъй като владея всичко, което съм, аз мога да опозная най-истинската си същност. По този начин мога да обичам себе си и да установя приятелски взаимоотношения с всяка част от мен. Тогава ще стане възможно всичко в мен да заработи за моите собствени интереси.
Зная, че има някои неща у мен, които ме озадачават, и други, които не познавам. Но докато съм приятелка със себе си, аз смело мога да търся решения на загадките и нови пътища, за да опознавам себе си.
Както и да изглеждам и както и да звучат думите ми, каквото и да кажа и направя, каквото и да помисля и да почувствам в даден момент, това съм си аз. Това е истината и тя показва къде съм в този миг от времето.
Когато по-късно погледна назад, за да преценя как съм изглеждала или как са звучали думите ми, какво съм казала или направила, и какво съм помислила или почувствала, може да се окаже, че някои части от мен не са действали по подходящ начин. Мога да отхвърля онова, което е несполучливо, и да измисля нещо ново на негово място, както и да запазя друго, което се е оказало подходящо. Виждам, чувам, усещам, мисля, говоря и действам разумно. Имам необходимите инструменти, за да оцелея, да общувам с другите хора, да върша полезни неща, да внасям благоразумие и порядък в света на хората и в нещата извън мен.
Аз притежавам себе си и, следователно, мога да управлявам живота си.
Аз съм си аз и се чувствам много добре.
Вирджиния Сетайър
От „Пилешка супа за душата”, Джак Канфийлд, Марк Хансен, Изд. Кибеа
Картина(заглавна): „Young Girl Reading”, c. 1770, Jean-Honoré Fragonard - Wikimedia Commons
