„Мнозина слушат без да имат намерението да разберат, те слушат с намерението да отговорят.“

Стивън Кови (1932 ~ 2012) е посочен от списание „Тайм“ като един от 25-те най-влиятелни американци и е удостоен със седем почетни докторски титли.

Д-р Кови е автор на редица популярни творби, включително световния бестселър „Седемте навика на високоефективните хора“, една от десетте най-влиятелни книги по мениджмънт в историята. Книгите му се продават в многомилионен тираж по целия свят.

Като баща на девет деца и дядо на четиридесет и трима внуци, през 2003 г. е удостоен с наградата на Националната инициатива за бащинство, която посочва като най-смисленото отличие, което някога е получавал. Останалите награди на д-р Кови са медал на „Томас Мор Колидж“ за служба в името на човечеството, „Лектор на годината“ за 1999 г., наградата „Международна личност на мира“ на сикхите за 1998 г., наградата „Международен предприемач на годината“ за 1994 г. и националната награда за цялостен принос за предприемаческо лидерство „Предприемач на годината“.

(1932 ~ 2012)

Някой ден, незнайно кога, неизбежно ще се сблъскате с голяма съблазън или ще се мъчите да преодолеете голяма мъка. Но истинската битка е тук, сега… сега се решава дали в този ден на непреодолима болка или съблазън вие ще се спънете и паднете или триумфално ще победите. Характер не се изгражда отведнъж, а чрез дълъг, постоянен процес.

Дори и най-интелигентните животни не притежават четирите уникални човешки дарби – себеосъзнаване, въображение, съвест и независима воля.

Свободата да избираме ни прави уникални човешки същества.

Високоефективните хора не винят обстоятелствата и условията за своето поведение защото то е резултат от съзнателния им избор, базиран върху ценности, а не състояния.

Между стимула и реакцията съществува свободно пространство, в което човек има свободата да избира.

Никой не може да ви нарани без ваше съгласие.

Наранява ни не това, което ни се случва, а начинът, по който му отговаряме.

Ако наистина искам да променя дадена ситуация, мога да започна с това, върху което имам контрол – себе си.

Непроявените чувства не умират – те са живи погребани и по-късно излизат на повърхността по грозни начини.

Когато ценим правилните принципи, ние разполагаме с истини – познание за нещата такива, каквито са.

Да вземете инициативата не означава да бъдете агресивен и нахален, а да поемете отговорност за реализирането на нещата.

Начинът, по който виждаме проблема, е проблемът.

Вътрешните лични победи предхождат външните победи.

Вие трябва да решите кои са вашите приоритети и да имате куража – учтиво с усмивка, без извинения, да кажете „не” на останалите.

Често врагът на най-доброто е доброто.

Разочарованието е функция на нашите очаквания, а те много често са отражение от социалното огледало, а не на собствените ни приоритети и ценности.

Действайте или ще бъдете задействани. Последствия ще има, независимо кой от двата пътя ще поемете.

Ефективността не зависи от това кави усилия влагаме, а от това дали тези усилия са насочени в правилната посока.

Успешният човек има навик да прави нещата, които неудачниците не обичат да правят.

Разликата в ефективността между хората, които действат, поемайки инициативата, и хората, които не го правят, е от 5 000 процента нагоре.

В човешките взаимоотношения малките неща са големите неща.

Взаимозависимостта е избор, който само независимите хора могат да направят.

Проактивните хора превръщат любовта в действие. Любовта е нещо, което се прави – саможертва, себеотдаване.

„Бързи поправки“ не съществуват. Изграждането и поправянето на отношенията са дългосрочни инвестиции.

Причината за почти всички недоразумения в една връзка се корени в противоречащи си или неизяснени очаквания относно ролите и целите. Ето защо е толкова важно когато се озовете в нова ситуация да извадите всички очаквания на масата.

Хората са склонни да прощават грешки предизвикани от ума или от лоша преценка. Но не така лесно прощават грешки на сърцето, лошите намерения, долните мотиви и самооправдаващите се прикрития.

Когато обичаме другите без условия и задръжки, чрез безусловна любов, ние им помагаме да се чувстват спокойни и сигурни, утвърждавайки тяхната стойност, идентичност и цялостност. Помагаме им да открият и достигнат най- доброто в себе си.

Ако човек може смело да изрази чувствата и убежденията си и в същото време да зачита чувствата и убежденията на другите, то този човек е зрял.

Щастието, както и нещастието, е проактивен избор.

Всички неща се създават два пъти. Първото сътворение е мислено, а второто – физическо.

Егото е подобно на Мъртво море – то поема, но никога не дава. Затова е в застой.

Хората искат да бъдат разбирани. И колкото и време да вложите в това начинание, то ще ви се върне с лихвите.

Мнозина слушат без да имат намерението да разберат, те слушат с намерението да отговорят.

Никой не може да убеди другия да се промени. Всеки от нас пази в себе си вратата към промяната и тя може да бъде отключена само отвътре. Нито молба, нито спор могат да ни дадат този ключ.

Лещите през които гледаме света определят нашите интерпретации.

Несигурните хора смятат, че светът трябва да се вмести в техните парадигми.

Най-голямата сила на всяко едно взаимоотношение се крие в съществуването на друга гледна точка.

Ефективното възлагане на работа на другите е може би най-високо продуктивната дейност, която съществува.

Не ценим високо онова, което лесно постигаме. Ценността зависи от усилието. Небесата знаят как да сложат точната цена на нещата.

Най-голямото теглене от Емоционалната банкова сметка е да се даде обещание на някого за нещо важно и после да не се спази.

Не можете да промените плода, без да промените корена.

Едно от най-големите прозрения за човешката мотивация е, че задоволените нужди не мотивират. Само незадоволените правят това.

Телевизията е добър слуга, но и лош господар.

Няма по-добър начин за разширяване на ума от навика да се чете стойностна литература.

Посей мисъл – пожъни действие, посей действие – пожъни навик, посей навик – пожъни характер, посей характер – пожъни съдба.

Дългият, здравословен и щастлив живот е резултат от правене на добрини.

Снимка: Prof. Stephen Covey; goodreads