„Черно-белите фотографии точно отразяват реалността.“
Джон Ървинг е писател от ранга на Дикенс и Флобер. С широтата на своята вселена и невероятната си дарба на разказвач той е единственият жив модерен класик на Америка.
Роден е на 2 март 1942 г. в САЩ, в семейство на военен пилот и писател. Големият му успех идва с издаването през 1978 г. на романа „Светът според Гарп“, който става международен бестселър и е номиниран за „Пулицър“. Романът е екранизиран по-късно във филм с участието на Робин Уилямс и Глен Клоуз, а и самият писател има епизодична роля като рефер по борба, спорт, с който се занимава от младежките си години. Следват множество романи, които са екранизирани в Холивуд, както и Оскар за оригинален сценарий.
Джон Ървинг е писател, който поставя важни въпроси на нашето време, един от които несъмнено е този за театрализирането на живота, в който всички играем някакви роли. Произведенията на писателя често са в списъците на бестселърите, като 10 от тях са международни бестселъри. Преведени са на 35 езика по света.
Сценариите на американските филми се пишат от слабо образовани за слабоумни.
Единственият начин да накарат американците да забележат нещо е да ги облагат, да ги налагат или да ги убиват.
Телевизията удържа окончателна победа над човешките мозъци: сега мозъкът може да бъде убит, даже без да насилва жертвата да става от стола.
Най-главната нетърпимост в Америка е типично американската нетърпимост към хората, непостигнали успехи.
Лошият английски ще стане езикът на бъдещия свят.
Няма законен начин да научите всичко, което искате да знаете.
Възприемам хората много сериозно. Това е единственото, което действително възприемам много сериозно. Затова нямам нищо друго освен съчувствие към поведението им. И само смях, за да ги утеша.
Вярвам в правилата за човешкото поведение. И се интересувам много от последиците при нарушаването на тези правила.
Хората задават въпроси само, когато са готови да чуят отговорите.
Няма на света нещо, към което двама да се отнасят еднакво.
Никой не е толкова умен, че винаги да знае какво прави.
Реалният живот е трагичен за тези, които мислят, и за тези, които чувстват. Комичен е само за тези, на които живота им минава в щастие.
Черно-белите фотографии точно отразяват реалността.
Ако имаш късмета да намериш начина на живот, който обичаш, трябва да намериш куража да го изживееш.
Мечтаем. По този начин измисляме живота си. Измисляме това, което обичаме и това, от което се страхуваме. Трябва да се обсебиш и да останеш обсебен. Трябва да продължаваш да минаваш през отворените прозорци.
Не мога да кажа, че съм водил много интересен живот. Това ми дава възможност да отпускам въображението си като писател. Нищо от това, което ми се е случило няма тиранична власт над мен.
Израснах около книги. В къщата на баба ми, където живеех, беше пълно с книги. Баща ми беше учител по история и обичаше руските романи. Винаги имаше книги наоколо.
Да започнеш роман с последното изречение е доста добър начин да прекараш живота си.
Аз съм старомоден разказвач. Аз не съм анализатор и не съм интелектуалец.
С приятеля ми Стивън Кинг, също като мен роден в Нова Англия, решихме да последваме съветите на Херман Мелвил, който веднъж казал: “Горко на онзи, който се стреми повече да се хареса, отколкото да всява страх!”.
Ходът на историята се определя от най-малките, често неразпознаваеми грешки.
Зигмунд Фройд е романист с научен произход. Той просто не знаеше, че е романист. Всички тези проклети психиатри след него, също не разбраха, че той е романист.
Ако наоколо бушува война, нямаш право да бъдеш щастлив; провокираш враговете и оскърбяваш приятелите.
Ако гордостта е грях, то най-големият от греховете е гордостта от добродетелите.
Търпимост към нетърпимостта е една от най-трудните задачи, които поставя пред нас епохата.
Търпението е разновидност на предаността.
Струва си да бъдеш фанатичен по отношение на добрите навици.
Често трябва да загубим от поглед нашите приоритети, за да ги видим.
Малко неща на този свят са така откъснати от реалния свят като съня на дете.
Хвърляйки охлюва в морето, ти се бъркаш в съдбата на живо същество. Принуждаваш го да започне нов живот.
Загубата на роднина често ражда в нас закъсняло разкаяние.
В този свят ние идваме да носим полза. Не трябва да критикуваме, а да действаме.
В края на краищата обичайно не помниш никой от тези, които си победил, но запомняш всеки, който е победил теб.
Хората поставят изкуството твърде високо, а историята го принизява.
Вие мислите, че вие притежавате памет, но всъщност тя ви притежава.
Има много неща в живота, които можете да избирате. Но не можете да избирате кошмарите си. Те ви избират.
Най-трудното за приемане нещо е, че хора, които преди са били всичко за вас, един ден могат да се превърнат просто във вметнати думи.
Когато някой, когото обичате умре неочаквано, не го губите веднага. Губите го дълго време, на части – губите го, когато спират разговорите ви, губите го, когато ароматът избледнее от възглавницата, губите заради празния гардероб и чекмеджета дори. Постепенно натрупвате части, които са изчезнали. И когато дойде денят, в който една определена загуба ви завладява с усещането, че си е отишъл завинаги, идва нов ден, с нова конкретна изгубена част.
Когато към неразбирането се прибави и капка ревност не очаквай нищо добро.
Жените понякога са жертва на мъжете, но не по-рядко жертви на самите себе си.
Нещастният мъж не е съвместим със щастлива жена.
Семейният живот - това е единствената партия, която си струва да се спечели.
Позволи ми да ти кажа нещо, момче... любовта е винаги в опасност.
Снимки: citaty-slavnych.sk, pinterest.com