За цветето – вечно младо като любовта и приказно красиво – като радостта, назаем от „33 любовни истории” на Тихомир ДИМИТРОВ
Edgar Maxence (1871 ~ 1954), Edelweiss
Еделвайс
Високо, високо горе в планината, из трудно достъпните чукари расте Еделвайс – вечнозеленото цвете. Листата му са бели, чисти като росата и пухкави като снега. Хората го боготворят не само защото е красив.
Подсъзнателно те знаят, че магическото цвете крие в себе си частица от красотата на Божественото Творение. Домът му е там, където земята и небето се срещат, а човешки крак стъпва рядко.
По тези негостоприемни места понякога кацат небесните ангели. За да са по-близо до хората. Оттам те наблюдават страданията на човечеството и плачат. Събират сълзите си в шепи, за да лекуват с тях мъките на болните и да облекчават съня на нещастните.
Случва се обаче много, много рядко, измежду деликатните пръсти на небесното същество да се промуши някоя сълза. И да докосне земята. На това място се ражда Еделвайс – вечно млад като любовта и приказно красив – като радостта.
Мине ли човек оттам, той неизбежно спира запленен. У всеки от нас живее ангел небесен, който разпознава себе си в изящното цвете. Но ние рядко даваме път на духа. Предпочитаме да служим на материята.
Там, далеч от хорските очи, твърде лесно се поражда алчността. У пътника се буди желанието да откъсне цветето и да го пази само за себе си. Отнемеш ли Еделвайс от естествената му среда, той умира. Превърнеш ли го в хербарий, все едно да препарираш Любовта. Тя има смисъл само, когато е жива. И ние знаем това. Дълбоко в себе си го знаем.
Но има случаи, когато пътникът е толкова отчаян от стремежите на плътта и толкова влюбен, че откъсва вечнозеленото цвете и го подарява на своята любима. Друг пък, загубил планинските пътеки и уплашен за живота си, е готов да го сложи в устата си, за да го изяде — да запълни с нещо стомаха, да утоли жаждата поне малко.
Много рядко ангелска сълза докосва земята. Изядат ли райското цвете, ако успеят да се върнат у дома, тези хора претърпяват странна метаморфоза. Някои от тях проглеждат в мислите на околните, други започват да виждат в бъдещето, трети се научават да лекуват с допир. При всички случаи животът им се променя изцяло. Превръща се в страдание в името на човечеството.
Ангелите са съвършени същества, те могат да понесат това. Но хората не са. На хората им идва в повече. Ето защо, никога не посягайте към небесното цвете и никога, ама никога не го слагайте в устата си, освен ако не искате да разберете пълното значение на думата „състрадание“.
От „33 любовни истории”, Тихомир Димитров
Картина: pinterest.com