Единственото, което ни е нужно в живота, е убедеността, че нещата ни вървят по-добре, отколкото у съседа | Роберт МУЗИЛ  

Основна тема в творчеството на австрийския белетрист, есеист и драматург Роберт Музил е безизходицата на съвременния му интелектуалец, който дири по-хуманна форма на съществуване. Най-значимото му произведение, над което работи повече от десетилетие до последния си дъх, е тритомният роман-фрагмент "Човекът без качества" (1930-1943), в който разглежда разпадането на Австро-Унгарската империя през призмата на философския анализ, гротеската и иронията. Заедно с Джеймс ДжойсМарсел Пруст и Херман Брох, Роберт Музил е един от основоположниците на модерния европейски роман. Писателят е отличен със значимите литературни награди "Хайнрих фон Клайст" (1923), "Художествената награда на град Виена" (1924) и наградата "Герхарт Хауптман" (1929). В чест на писателя град Виена учредява литературната награда "Роберт Музил".

(1880 ~ 1942)

Който може да изпълни всичко, което му хрумне, скоро сам няма да знае какво му се иска.

Боят винаги оставя неприятното усещане за, така да се каже, прибързана интимност.

Да говориш много за себе си се счита за признак на глупост. Обаче човечеството доста находчиво заобикаля това ограничение – благодарение на поетите!

Желанието е родител на мисълта.

И най-голямата от мислите е способна да се вмести във всяка глава.

Който не може да бъде добър в онова, което прави, иска да бъде обичан.

Ако бащата е беден, синовете му обичат парите. А ако бащата има пари, синовете обичат човечеството.

Мъжете с особено прекрасни глави обикновено са глупави. Особено дълбоките философи обикновено мислят плоско. В литературата талантите, издигащи се малко над средното ниво, обикновено се считат от съвременниците им за велики.

Това е основна черта на културата – човек да изпитва дълбоко недоверие към този, който живее извън собствения му кръг, тъй че не само германецът – евреина, но и футболистът – пианиста смята за непълноценно и непонятно същество.

Мъдростта на обсебените се разсипва в прах в разума на необсебените.

Невероятно количество хора чувства днес огорчаващото противоречие между себе си и невероятното количество други хора.

Единственото, което ни е нужно в живота, е убедеността, че нещата ни вървят по-добре, отколкото у съседа.

Плетеницата на реалността е по-богата от контурите на принципите.

Проституцията е нещо, което се възприема различно в зависимост от това, откъде гледаш на нея – отгоре или отдолу.

Животът не строи нищо, без да е изтръгнал камъните за него от някое друго място.

Човек по същество е говорещо животно – при това, единственото, което и за да продължи рода си, също има нужда да говори.

За да прелети от един покрив на друг, на орела му стига да размаха един-два пъти криле; но за съвременната душа, която, играейки, прокарва мостове над континенти и океани, няма нищо по-невъзможно от това да установи контакт с душите, живеещи зад ъгъла.

Красотата и добротата на човека произлизат от това, в което той вярва, а не от това, което знае.

Ако нямаше особена причина за обратното, тя се държеше съвсем порядъчно.

Да поискаш да живееш за друг си е чист банкрут на егоизма, който веднага отваря в съседство ново магазинче, но този път със съдружник.

Човек никога не смята себе си за страхливец; уплаши ли се от нещо, той хуква и се отдалечава на такова разстояние, където отново да изглежда герой в собствените си очи!

Всеки порядъчен човек има нужда от вътрешен и външен ред, но от друга страна не понася твърде силната регламентация, понеже всеки съвършен ред би бил, така да се каже, руина на напредъка и удоволствието.

Героят, за да се прояви, са му необходими бедствия. Бедата и героят са неразделни както болестта и трèската.

Младостта е склонна да надценява всичко най-ново, защото се чувства негова съвременница. Ето защо нещастието е направо двойно, ако това ново се окаже всъщност лошо.

Моралът за болшинството хора е система за осигуряване на собствената правота.

Най-сигурното нещо е да говорите отявлени глупости - все някога ще се изпълнят! Достатъчно е само да хвърлите глупостите на пазара!

Началото и краят на възвисяването на личността започва в епохата на тирания.

Писателят изпреварва политическото развитие. Това, което днес представлява литература, по-късно става политика.

Политиката е воля, а не истина. Много примитивна формулировка, но изпълнена с много последствия. Между политиката и духа съществуват такива взаимовръзка както между волята истината.

Славата. Има дава коренно различни вида знаменитости: тези, които всички ги знаят, и онези, които всички трябва да ги знаят.

Така както лошият брак прави лоши хората, които не могат да се освободят от него, по същия начин развалят хората и всякакви връзки, с претенция за вечност, които обаче съсипват живота.

Успехът на мъжа пред жената започва оттам, че за нейно възхищение той се оказва в състояние да изяде три парчета торта или да я разсмее с това, че когато другите мъже спорят разгорещено, той най-спокойно заявява: "Аз по тоя повод нямам какво да кажа".

Снимки: robertmusil.net, en.wikipedia.org

5487 Преглеждания