„Предпочитам мръсната кожа пред мръсната душа.“
Родената през 1892 г. Пърл Бък е американска писателка, борец за човешки права, феминистка и не на последно място – Нобелов лауреат за литература през 1938 година. Писателката израства в Китай, тъй като родителите й са мисионери. Завършва психология, което определено личи от творбите й, в които разбирането за човешката душа добива нови измерения.
Първите си литературни опити прави още като дете. За втория си роман, написан в традицията на китайското народно творчество печели наградата „Пулицър“. Критиците наричат романа „притча за човешкия живот“.
За 40 години професионално писане, изключителният й талант създава 80 творби, в които създава силни психологически персонажи, като основата й цел е човешкото разбиране, преодоляването на расовите различия и границите в човешките умове.
(1892 ~ 1973)
Любовта не бива да се печели със сила, не бива да просиш или да молиш за любов. Тя идва от небето, непоискана и неочаквана.
Не можеш да спреш времето, но заради любовта то само спира понякога.
Любовта умира едва когато развитието спре.
Жената трябва да намери течението на живота на мъжа, да разчиства сламките, пръчките и листата, които пречат на това течение, и да направи всичко по силите си, за да помогне на водата да се издигне на по-високо ниво. Не трябва да бъде като скала, захвърлена в потока, която разделя течението му на две.
Има много начини да се разбие едно сърце. Историите са пълни със сърца, разбити от любов. Но това, което наистина разбива сърцето, е отнемането на мечтата, каквато и да е тази мечта.
Този, който се опитва да живее сам, няма да успее като човешко същество. Неговото сърце вехне, ако не може да сподели с друго сърце. Умът му се свива, ако чува само ехото на собствените си мисли и не намира друго вдъхновение.
Добрият брак е този, който позволява промяна и развитие на индивидуалностите, както и на начина, по който те изразяват своята любов.
Раздорът между мъжа и жената възниква винаги от убеждението, че ги свързва някакъв дълг. Но изоставим ли това убеждение, пътят става гладък. Всеки от нас има дълг само към себе си – да изпълни своето предназначение. Когато единият се е задоволил, другият също е доволен.
Само любовта може да събуди любов.
Нищо не може да се нарече слугуване, ако се прави с любов.
Да служиш е прекрасно, но само ако го правиш с радост, с цялото си сърце и със свободна воля.
Престорената отстъпчивост е винаги по-силна от явната съпротива, а бързото признаване на грешката е вече доказателство за неоспоримата правдивост в останалите действия.
Не можеш да принудиш себе си да чувстваш нещо, което не чувстваш, но можеш да постъпиш правилно въпреки чувствата си.
Не се осланям на настроения. Нищо не можеш да постигнеш така. Умът трябва да знае, кога да се захване за работа.
Никой, който винаги е бил свободен, не може да разбере ужасната и очарователна надежда за свобода на тези, които не са свободни.
По-добре хората да бъдат гладни и свободни, отколкото сити и с окови.
Да ядеш хляб без надежда пак е гладуване до смърт.
За да разбереш днес, трябва да търсиш във вчерашния ден.
Животът е по-силен от смъртта.
Да намериш наслада в работата означава да откриеш извора на младостта.
За да се насладиш на нещо, трябва да умееш да го правиш добре.
Животът без идеализъм е празен. Ние или се надяваме, или умираме от глад.
Всичко е възможно, докато не се окаже невъзможно. Дори невъзможното е невъзможно само засега.
Гладът прави крадец от всеки човек.
Истината е винаги вълнуваща. Казвайте я тогава! Светът би бил тъп без нея.
Когато добрите хора в една страна спрат своята бдителност и борбеност, тогава злите хора надделяват.
Истинският тест за цивилизацията е да се види как тя се отнася към безпомощните си членове.
Бог, ако има Бог, не би избрал един човек пред друг или един народ пред друг.
Що се отнася до равенството – не всички пръсти на ръката са еднакви, но всеки има своето място.
Като хората унищожат старите богове, те намират нови, които да заемат техните места.
Не се нуждая от друга вяра освен тази в добротата на човешките същества.
Някои майки повече целуват, други повече се карат. Обичта им е една и съща. Повечето майки целуват и се карат едновременно.
Децата, които не са обичани, стават възрастни, които не могат да обичат.
Хората губят малките радости в преследване на голямото щастие.
Богатите винаги се страхуват.
Предпочитам мръсната кожа пред мръсната душа.
По-добре е да си пръв за грозноватата, отколкото стотният за красавицата.
Снизходителната усмивка е висша форма на презрение.
Стремежът към съвършенство прави някои хора съвършено непоносими.
Понякога е добре да мислиш, че вече те няма. Не мога да разбера хората, които искат да са безсмъртни. Надявам се да съм смъртна.
Снимки: pearl.gendo.us