„Любовта е за тълпата, само омразата е аристократична!“

Густав Майринк е австрийски писател, драматург и преводач и един от създателите на знаменитата Пражка литературна школа. Ражда се на 19 януари 1868 г. във Виена като незаконно дете на придворната актриса Мари Майер и известния аристократ и министър Карл Варнбюлер.

В Прага, където прекарва близо 20 години от живота си, се сдобива със славата на изключително колоритна и ексцентрична фигура. Когато е на 23 години, писателят изживява тежка духовна криза и решава да сложи край на живота си. Посягайки към револвера, забелязва подбутнатата под вратата на жилището му окултна брошура за „живота след смъртта“. Прочита я и променя намеренията си, а мистичното съвпадение слага дълбок отпечатък върху възприятието му за света.

Световна известност придобива с романа си „Голем“, като обикновено го свързват с традицията на „черната романтика“ и с модерното по негово време движение на експресионизма. Един от най-ревностните му почитатели е Светослав Минков, който превежда на български език част от произведенията му.

Писателят умира на 4 декември 1932 г., на 64-годишна възраст.

Смъртта не властва над тези, които не живеят.

Струва си да се изкаже само мисъл, която вече притежава отвратителния привкус на земното.

Външността залъгва само кръгъл глупак.

Всичко на земята не е нещо различно от вечен символ в дрехи от прах.

Нашият живот не е нещо различно от намирането на външна форма на въпроси, съдържащи в утробата на зародиша си отговори, и отговори, пълни с възможни нови въпроси. Този, който вижда нещо друго в живота е глупак.

Ние, хората, не сме чисти, и често е нужен дълъг пост, докато не станем ясен тих шепот в нашата душа.

Всеки въпрос раждащ се в човека, получава своя отговор в мига, когато е поставен пред неговия дух.

Единственият разговор, от който можеш нещо да научиш е разговора със самият себе си.

Така дълбоко да ненавиждаме, както аз, можем само това, което се явява част от нас самите.

Този, който твърде рязко сменя благодатната тъма със сиянието на деня, рискува да изгуби зрението си.

Човекът на честа трябва да говори хладно, дистанцирано, избягвайки патоса на великите страсти, които така обичат провинциалните проститутки и начинаещите поети.

Какво като стремежа да се помогне е външно чист? Не се ли скрива в него тайна лъжа: себелюбие, безсъзнателно желание да се наслаждаваме на ролята на спасител?

Какво, ако не Творец е създал въображението, а въображението – Твореца и в такъв случай човек е само жертва на своите собствените илюзии.

Любовта е за тълпата, само омразата е аристократична!

Който знае как да търси, не може да бъде измамен. Няма лъжа, в която не се крие истина.

И какво е безсмъртието, ако не памет?

Сънят е нещо страшно. Може би, още по-страшно от смъртта.

Който се е пробуди, той вече не може да умре. Сън и смърт е едно и също.

Да изгубиш зрение, означава да изгубиш всичко.

Хората не търсят никакъв път, нито път в живота, нито път в смъртта. Вихърът ги носи, като сламки.

Мърсотията на чорапите прощават само на победителя.

Когато чакате, не остарявате.

По-умният е този, който чака, готов за всичко.

Какво е общото между мъдреците и зверовете? Нито едните, нито другите не изпитват разкаяние по повод направеното. Невинността на мъдреца и невинността на звяра приспива съвестта.

Великата мъдрост е увита в дрехи на шут!... считат себе си за хора и не знаят, че те са спящи богове...

Всичко, всичко в света е игра на шах!

Най-страшният враг на победителя е гордостта.

Ако хората се усмихваха по често би било възможно да няма войни.

Страхувам се, че разликата между човек и човек понякога е по-голяма от разликата между човек и камък.

Където и да погледнете има само един безнадежден копнеж.

В любовта е необходимо да се дава не от дълг, а от свободна воля.

Помислете само, какво прави жената от мъжа, ако той се влюби в нея.

Любовта не желае да знае нищо за времето.

Този свят съществува само за това - да мислим за неговата гибел.

Даже бездушната материя е безсмъртна.

Ужасът и еротиката растат от един корен.

По-добре да бъдеш глупав, отколкото нещастен.

Човек странства, а Бог не изчезва...

Пътят намира човека, а не човекът пътя.

Разберете духа на буквите, а не четете просто думи от страниците на книгите.

Висше знание е да не знаеш нищо.

Този, който не принадлежи на деня, трябва да принадлежи на нощта.

Който не познава радостта, той не познава и своят аз.

Или, приближавайки се към гроба, ние се приближаваме към собствената си душа?

Гласът на кръвта е по-силна от всяка логика.

Няма нищо по-нелепо от тщеславен мъченик.

Никога в нищо не можеш да бъдеш твърде уверен, даже в собственото си име.

Който жадува за върха, трябва да слезе в бездната. Само тогава по-низшите ще станат висши.

Никакви надеждни не могат да върнат обратно изгубените спомени.

Състрадателните варвари причиняват рани.

Трябва да се движиш в посока, противоположна на потока на тълпата.

Снимка: en.wikipedia.org