Своенравно, честно и любовно от поетесата на Добрич
Камелия Кондова е родена през 1969 г. в Добрич. Отличавана е с националните награди "Петя Дубарова" и "Веселин Ханчев". Член е на Съюза на българските писатели от 1997 г. Сред стихосбирките й са "Повод за живот" (1988), "Не и милост" (1990), "Как се обича художник" (1994), "Небе под ада" (2003), "Малки смърти" (2007). "Бай Георги има тъжни рамене" е осма стихосбирка на авторката и поредната й книга с любовна лирика (2014).
"В кръга на шегата, постоянно обяснявам кой е този Бай Георги, даже майка ми ме пита: „Кой е този Георги, да не си го прибрала, на колко години е?". И аз се опитвам се да й обясня, че това е обобщен образ на отчаяния български народ, а и не само на нея откакто излезе книгата. Постоянно обяснявам кой е Бай Георги и защо не е Бай Петър. Неведнъж съм казвала, че от хубаво не се пише. Аз съм жизнерадостен човек, много харесвам и оценявам самоиронията в хората. Писането е освобождаване от напрежението, то е вид шизофрения и се явява като спасителна акция." & Камелия Кондова
Бай Георги има тъжни рамене.
Но псува... и тъгата си изправя.
На гняв я сторва. И така расте,
че му е крива цялата държава.
Сами сме. И държавата съм аз.
Бай Георги става грозен и циничен.
„Млъкни ма, курво!” – извисява глас –
Да пукнеш!” А пък всъщност ме обича.
Бай Георги няма пътища назад.
Каквото е живял, го е подпалил.
И вече никой не го помни млад.
И той не помни. Помни само залез.
Сами сме – значи залезът съм аз.
Примигвам с бивши мигли на момиче.
„Иди си, залез! – извисява глас. –
Проклет да си!” А всъщност ме обича.
Бай Георги е до болка свечерен.
И сее клетви. И пониква троскот.
Дори да няма вече божи ден,
си има стара приказка със Господ.
Сами сме – значи Господът съм аз.
Той затова три пъти ме отрича.
„Да ти го... в Бога! – извисява глас. –
Презирам те!" А всъщност ме обича.
И се смалявам – от жена – в дете.
И вече нямам сили да се боря.
Любимият е с тъжни рамене.
Но нека за бай Георги си говорим.
Камелия Кондова, Бай Георги има тъжни рамене, стихотворения, изд. Мартине
Картина: Catarina Garcia, behance.net
