„Ако се опитате да избягате, да се скриете от страданието си, това само ще усили болката ви в бъдеще...“
Д-р Карън Уайът прекарва по-голяма част от 25-годишната си практика в грижи за пациенти в старчески домове, хосписи и приюти за бездомни. Тя става свидетел как в края на земния си път хората правят равносметка на постигнатото и придобиват по-различна перспектива за най-важните неща в живота.
Процесът на духовно израстване може да се сравни с отглеждането на градина - ние засяваме семена и накрая прибираме реколтата. Представете си, че при раждането си сте получили малък парцел земя и шепа семена. Местонахождението на градината не зависи от вас - тя може да е в плодородна долина или на скалисто било и не сте в състояние да промените качеството на земята. Освен това не решавате колко слънчева светлина, дъжд, вятър или град да пада върху градината ви. Ваш дълг е обаче да засеете семената, които са ви дадени, да потърсите още семена, да подхранвате и да се грижите за онова, което сте засадили, и да приберете реколтата, когато е готова.
Според тази метафора някои аспекти от съществуването ви на този свят са извън вашия контрол - мястото на раждане, семейството, културата и общността, както и наследените качества. Ваш дълг обаче е да използвате факторите, на които можете да повлияете, като усилията и намеренията ви, за да изваете възможно най-добрия живот от суровия материал, даден ви при вашето рождение. Това е есенцията на духовния растеж - да използваме всичко, което ни предлага животът (както положителните, така и отрицателните фактори), да проявим своя висш потенциал и да осъзнаем, че всичко, включително ние самите, е свято.
Накъдето и да погледнем по тази земя, страданието съществува в една или друга форма. Дивите животни трябва да търсят храната си всеки ден и стават плячка на по-големите зверове. Горите биват изсичани до основи или унищожени от насекоми като боровия корояд, а растенията се конкурират помежду си за пространство и хранителни вещества, докато не ги стъпче нищо неподозиращ турист. Достатъчно е да изгледате няколко минути от вечерните новини, за да останете съкрушени от мащабите на страданието, което изпитват хората навсякъде по света, независимо от общественото си положение. Това страдание е една от особеностите, които свързват човечеството с останалите създания в природата. Всичко живо страда и всичко живо умира.
Понякога в ограниченото си виждане обаче ние забелязваме само собственото си страдание, изпускайки другите от поглед. Отдадени на мъката си, забравяме, че тя ни свързва с всички създания на планетата, че страданието е нещо, което споделяме с останалите живи твари. Ако съумеем да видим собствената си мъка като частица от спектъра на цялото страдание, преживяно от хората през вековете, може би по някакъв начин собственото ни положение ще ни се стори по-малко потискащо. Ние не сме сами в мъката си, а сме част от огромна общност с неизчерпаем опит по отношение на страданието и мъдростта, до която имаме достъп, може да ни помогне по пътя.
Всяко ново постижение налага да се простим с нещо, което ни е било скъпо. Нещо повече - без тази загуба и страданието, което ни носи тя, не би имало растеж, не бихме отбелязали напредък в живота си. Както вече знаем, в природата и в човешкото съществуване страданието и смъртта имат съществено значение, тъй като чрез тях старото отстъпва и дава път на новото. Естественият свят предлага много прекрасни илюстрации на необходимостта от страданието, които могат да ни помогнат да проумеем тази сложна идея.
Една от причините, поради които страданието е нужно на хората, е, че ние сме склонни до голяма степен да се отъждествяваме с физическите и умствените аспекти на съществуването си и духовната ни природа остава здраво затворена в нас като семената на бора. Егото ни намира за възхитителни способностите на нашето тяло и вярва, че само то има значение. Много от нас ще трябва постепенно да изоставят тази вяра във физическото, като изживеят процеса на стареене или болест, за да насочат вниманието си към духовния аспект. Всъщност физическото страдание може да бъде начало, врата към по-голяма осъзнатост и духовно израстване.
Факт е, че всички хора страдат, но също толкова вярно е, че за всеки човек страданието е уникално изживяване. Един е принуден да понесе силни физически болки в резултат на болест или нараняване, докато за друг най-тежка е емоционалната болка от загубата, която го води до депресия и хронична тревожност. Освен това страданието може да възникне на духовно ниво, когато е причинено от чувството на отделеност от душата или липсата на усещане за нея.
Някои от умиращите пациенти са изпълнени с гняв и обвиняват Бог за развитието на живота си; в последните си дни те се мъчат да намерят мир. Когато има емоционален и духовен дискомфорт, това усилва преживяването на физическа болка и прави много по-трудно лекуването й с конвенционални методи. В такива случаи освен използването на болкоуспокояващи от критично значение е да бъдат решени тези проблеми. Само с лекарства не можете да облекчите този тип болка. Дори за онези, които не се намират на прага на смъртта, е важно да знаят, че физическите симптоми се влошават, когато не се обръща внимание на емоционалното или духовно бреме. Ефективното лечение на което и да е заболяване изисква страданието да бъде видяно от всички възможни гледни точки и на всички нива. Човек трябва да бъде лекуван като индивид с уникална история и уникално страдание.
В заключение, в земния си живот всеки от нас ще изживее страдание, което не бива да се сравнява и определя като по-голямо или по-малко от това на другите. На всеки от нас то е дадено, за да послужи на духовното ни израстване, следователно е съвършеното за нас. Ние не можем да съдим за тежестта на чуждото страдание и трябва да изпитваме еднакво състрадание към всички, включително онези, които на пръв поглед имат лек живот. Много от болката е скрита и остава невидима за хората, които съдят по външността.
Един от плодовете на страданието е способността да бъдем смирени, да не проявяваме излишна гордост. Смирението е качество, което се среща много рядко в съвременното ни общество. Свикнали да получават каквото искат, много хора се държат както в частния, така и в публичния си живот, арогантно и претенциозно. Ако наблюдавате наредилите се на опашка в магазина или банката, ще видите примери за грубост, нетърпение и раздразнение, защото въпросната дейност не се развива според плановете им. Политици, спортисти и представители на развлекателната индустрия, които се намират под прожекторите, често демонстрират самонадеяно, егоистично поведение в ежедневното си общуване. А в делничните ситуации хората като цяло стават все по-себични и по-груби към другите, мислейки само за собствените си нужди и интереси. Задъханият ритъм и стресът в нашето всекидневие като че ли утежняват положението, тъй като за да стане смирено поведението на един човек, той трябва да му е отделил достатъчно време и размисъл.
Страданието обаче е способно да съблече егото от неговото самомнение и да го смъкне на земята. От тази благоприятна позиция ще добиете засилено осъзнаване на нуждите на другите и загриженост за благоденствието на цялото. Страданието разрушава мита за непобедимостта и превъзходството и ви разкрива чувството на благодарност и способността да оцените крехкостта на живота. Когато не сте подтиквани от стремежа да работите и да постигате неща, ще имате повече време за прости действия и тихи занимания. Когато съзнанието ви не е пълно с егоцентрични мисли, в него има място за внимание към другите и желание да сте добри към тях, което е белег за смиреност.
Повишената способност да издържате на трудности и да понасяте злополучия е следващият плод на страданието. Днес, когато ежедневието ни е по-спокойно и не се налага да се борим за оцеляването си, ние сме изгубили донякъде умението да устояваме на изпитанията със силен дух и търпеливо да изчакаме развитието на житейските ситуации. Хората навсякъде по света желаят бърза промяна и незабавно разрешение на проблемите си, устремили се напред към бъдещето без уважение към естествения ритъм на живота.
Страданието обаче може да продължи месеци, дори години, често без най-малкия признак за подобрение. За да издържите подобно страдание, трябва да се научите да понасяте болката търпеливо, без да се предавате. Когато способността ви да проявявате търпение е укрепнала, ще можете да посрещнете и други житейски ситуации уверено и безстрашно, със съзнанието, че сте оцелели и сте се научили да преодолявате препятствия.
Където и да ви отведе животът, страданието ще ви навести в една или друга форма. Въпреки че е уникално за всеки индивид, то не отделя човека от останалите живи същества, а напротив - свързва го с всички твари. Трудностите са естествен, обичаен аспект в разгръщането на живота. Ако се опитате да избягате, да се скриете от страданието си, това само ще усили болката ви в бъдеще - затова изправете се лице в лице с проблемите си и спрете да търсите логично обяснение или някого, когото да обвините за тях. Подобни действия само ще отвлекат вниманието ви от усилията, които трябва да положите, за да приемете затрудненията си.
Проявявайте смирение и търпение в справянето си с житейските изпитания. Не се поддавайте на изкушението да използвате страданието си, за да манипулирате или да печелите контрол над другите, а позволете на болката да бъде врата към собствената ви трансформация.
Да позволим на сърцето си да бъде съкрушено е предизвикателството на истинската любов. Когато искрено обичаме някого, сърцето ни става възприемчиво към по-големи дълбини, състрадание и израстване. В днешното общество обаче това, което наричаме „любов“, до голяма степен е егоистична, повърхностна емоция, имаща за цел да ни накара да се почувстваме добре - докато истинската обич може да ни нарани и дори да ни разкъса на парчета. Именно това, както трябва да осъзнаем, е нейният прекрасен дар.
Природата на истинската любов не е да ни издигне в облаците, където да слушаме прекрасна музика и да живеем в блажено забвение, а да ни съкруши и отвори, за да извади наяве сянката ни, с което да даде възможност на истинското изцеление да започне. Сърцето трябва да бъде разбито, за да открие светлината на състраданието и да побере в себе си цялото страдание на земята.
Когато човек работи с умиращи пациенти и техните семейства, бързо осъзнава, че взаимоотношенията, които създаваме, са плочата, на която записваме уроците на любовта. За да достигнем дълбините й и да се почувстваме истински съкрушени от любов, ние трябва да създадем връзка с друго живо същество, било то човек или животно. Нужно е да се отдадем напълно на другия, рискувайки собствената си сигурност и комфорт, като същевременно осъзнаваме, че един ден можем да се почувстваме наранени и опустошени.
Важно е да се знае, че всички връзки, които ни предлага животът, имат свое предназначение. Те са катализатор и подкрепа в духовното ни израстване. В тези взаимоотношения ние трябва да си позволим да бъдем уязвими, за да съберем „целия урожай“, който те могат да предоставят. Някои от нас търсят романтична връзка, надявайки се, че ще срещнат специален партньор, който ще сбъдне мечтите им. Но романтична любов не значи истинска любов и взаимоотношенията на обич, които се оказват трансформиращи, може много да се различават от любовните връзки във въображението ни. Трябва да започнем, като искрено обичаме онези, които присъстват в живота ни, и именно там да насочим вниманието си, вместо да преследваме някаква фантазия.
Не се поддавайте на съблазънта на парите и вещите до такава степен, че да пренебрегнете възможностите за дълбоки, истински отношения с хората в ежедневието ви. В последните ви часове луксозната спортна кола няма да ви утеши, докато копнеете да хванете нечия ръка или да се облегнете на нечие рамо; спомените за успехите в бизнеса ще ви се струват безсмислени, ако няма кой да ви прошепне „обичам те“; а размерът на банковата ви сметка няма да облекчи страданието ви, ако сте съвсем сами.
Най-дребните жестове на нежна загриженост изразяват най-силна обич. Въпреки че много популярни филми обичат да показват драматични актове на смелост като демонстрация на истинската любов - например прекосяването на замръзналата сибирска тундра, пътешествието през пустинята Сахара или спасяването на любимата от потъващ кораб, - истината е, че любовта е проста и най-добре се проявява в незначителните моменти от ежедневието.
Истинската любов се проявява най-напред, като отворим сърцето си и дадем нещо на другия. Когато нашето първоначално действие е да отдадем любовта си с искрено намерение, ние сме способни да получим естествения прилив на любовта в замяна. Ако преди всичко се стремим да бъдем обичани или да се чувстваме обичани, с това пропускаме възможността да насочим вниманието си към себераздаването. „Обичам“ е динамичен глагол, който иска от нас да влагаме усилия.
Когато поемете риска да обичате някого, вие се учите да бъдете уязвими, да се излагате на вероятността да ви наранят. Докато естественият инстинкт е за самосъхранение, любовта ви подтиква да поемете в обратната посока към откритост и риск. Страхувате се да обичате, когато вече сте били наранени, но любовта продължава да ви зове да вървите напред, игнорирайки защитните механизми. Когато си позволите да бъдете уязвими, всичко става възможно.
Когато преградите са свалени и вие сте готови да станете уязвими, следващата стъпка в духовното израстване е да бъдете автентични - тоест да бъдете напълно надеждни и естествени.
В днешното общество обаче това качество се намира трудно. Стратегията на маркетинга, която до голяма степен движи икономиката и културата ни, има за основа създаването на фалшиви впечатления и мъгляви полуистини, най-вече насърчаващи схващането, че не сме завършени, ако не купим определен продукт или услуга. Всеки ден сме бомбардирани от измамни реклами и манипулативни техники, като прекъсвания на телевизионни и радиопрограми, билбордове, директна поща, интернет банери и попъп, реклами в списания и вестници. Тази практика да се изкривява истината, за да се промотира продукт или услуга, е толкова повсеместна, че се приема за нормална част от правенето на бизнес в обществото ни днес. Опасността обаче се крие във факта, че бивайки постоянно заливани от лъжи, ние губим способността да разпознаваме измамата дори когато сме лице в лице с нея.
Всъщност най-трудно можем да видим своята собствена склонност да изопачаваме истината вътре в себе си. И все пак истинската обич може да строши черупката на илюзията и лицемерието, които ни заобикалят.
Съкрушаването на сърцето ви е необходимо, за да може светлината на любовта да засияе още по-блестяща, озарявайки пътя пред вас. Когато съумеете да осъзнаете този факт, неизбежно ще бъдете обхванати от любов, защото вие сте създадени от любов и вдишвате любов всеки един миг.
Единствено коравосърдечието може да ви попречи да изживеете пълноценно любовта. Светлината на любовта, която съкрушеното сърце излъчва, ви помага да видите Божественото у хората, да усетите душата им и да се свържете с тях по начин, който може наистина да трансформира света.
Една особено голяма полза от практикуването на осъзнатост в живота е богатството, което то прибавя към взаимоотношенията. Когато сте изцяло с другия човек, възприемайки всяка дума с ушите си, ума и душата си, вие го удостоявате с уважение, почит и любов. Едно от най-съкровените ни желания е да бъдем чути, да знаем, че хората са ни изслушали и са разбрали истинската ни природа.
Да дадете цялото си внимание на някого, когото обичате, е изключително скъп дар, който не бива да се подценява. Същото би трябвало да проявявате и към себе си, като внимателно наблюдавате дали тялото ви е здраво или болно, дали в мислите ви има тревожни възли от миналото и към какви действия ви напътства чрез интуицията вашата душа.
От Карън Уайът „Най-важните неща“, изд. Хермес
Снимка: karenwyattmd.com
