Иван Александрович Гончаров е майстор на реалистичната проза, класик на руската и световна литература. Роден на 18 юни 1812 г. в дворянско семейство в Симбирск, той завършва словесния факултет на Московския университет (1831-1835), а после работи като преводач в министерството на финансите в Петербург. Остава в световната литература с безсмъртния си роман „Обломов”, завършен през 1859 г. Нарицателното "обломовщина" става синоним на застоя, рутината и апатията, обхванали широки слоеве от руското общество. Последното му голямо художествено произведение е романът „Пропаст”. Произведенията му представляват своеобразна трилогия, в която са отразени съществени страни от живота на руското общество през 40-60-те години на XIX век.

Portrait of Ivan Goncharov (1812 ~ 1891), by Ivan Kramskoi,1874

Защото езикът е всичко. Повече от всичко с езика си човек принадлежи на своята нация. Християнската религия е общо достояние на всички образовани нации, тя може да се разделя на вероизповедания - и хората от различните изповедания често са близки един на друг. Различието в езиците никога не би допуснало пълно, интимно, искрено сближаване. Езикът не е само говор, реч; езикът е образ на целия вътрешен човек; на неговия ум, на онова, което наричат сърце, той е изразител на възпитанието, на всички умствени и нравствени сили. (в писмо до аристократката Е. А. Наришкина, 1877)

Глупавата красота не е красота. Обърни поглед към глупавата хубавица, вгледай се внимателно във всяка черта на лицето й, в усмивката й, в погледа - и красотата й малко по малко ще се превърне в поразително безобразие.

Това е глупава черта у мъжете - да се стесняват от своето сърце. Това е още и самолюбие, обаче фалшиво. По-добре би било понякога да се стесняват от ума си - той по-често греши.

Хитростта е като дребна монета - с нея не може да се купи много.

Трудно е да бъдеш и умен, и искрен по едно и също време, особено в чувствата…

Животът е борба, а в борбата е щастието.

Без жертви, без усилия и лишения не може да се живее на света - животът не е градина, в която растат единствено цветя.

Не обикнеш ли дълга си, не можеш да го изпълниш.

Живот за себе си и около себе си не е живот, а пасивно състояние – нужно е слово и дело, борба.

Ни роб, ни повелител са нужни на приятелството. Дружбата обича равенството.

Ако не можеш прямо, откровено, дори остро да кажеш на приятеля си всичко, което мислиш за него и неговите постъпки, или да чуеш от него подобна истина за себе си, значи вие не вярвате истински един на друг, не се разбирате и не се уважавате взаимно.

Силният никога няма да обикне силен - такива, като козлите, само да се съберат и веднага започват да се бодат.

Великата любов е неделима от дълбокия ум. Широтата на ума се равнява на дълбините на сърцето. Затова и крайните върхове на хуманността биват достигани от великите сърца, които са и велики умове.

Умът навсякъде е еднакъв - умните хора си имат общи белези, както и глупаците, независимо от различната националност, дрехите, езика, религиите и дори житейските възгледи.

Източникът на знания е неизтощим - каквито и успехи да постигне човечеството по тоя път, хората винаги ще търсят, откриват и опознават.

Мъдростта е съвкупност от истини, постигнати чрез ума, наблюдавани от опита и прилагани в живота - това е хармония на идеите с живота.

В изкуството умът трябва да бъде в съюз с фантазията.

Не можеш да се научиш на творчески похвати. Всеки творец си има свои похвати. Можеш само да подражаваш на най-висшите похвати, но и това до нищо няма да доведе, а в работата на творческия дух не можеш да проникнеш.

Да се представя единствено хубавото, светлото, радостното в човешката природа, означава да криеш истината. Да се изобрази светлината без сянката й, е невъзможно.

Литературата е езикът, отразяващ всичко, което страната мисли, което желае, което знае и което иска и трябва да знае.

Картина: Portrait of Ivan Goncharov by Ivan Kramskoi (1874) - Wikipedia