Руският философ и публицист Пьотър Яковлевич Чаадаев (Пётр Яковлевич Чаадаев) е признат за един от най-ерудираните и мъдри мъже на своето време. Съдбата му е удивителна – заради едно негово съчинение, правителството го обявява за душевноболен, а трудовете му са забранени за публикация в Русия. Независимо от цензури и забрани, 200 години по-късно, крилатите мисли на Чаадаев предизвикват дълбоки размишления.
(1794 ~ 1856)
Сама по себе си болестта е заразна, здравето не е. Така е с убежденията и истината. Ето защо заблудите се разпространяват по-бързо, а истината – толкова бавно.
Горко на народ, ако робството не е могло да го унизи. Такъв народ е създаден, за да бъде роб.
Има умове толкова лъжливи, че дори истината изказана от тях, се превръща в лъжа.
Миналото определя бъдещето – такъв е законът на живота. Да се откажеш от своето минало, значи да лишиш себе си от бъдеще.
Историята й е мрачна, бъдещето – съмнително. (за Русия)
Понякога изглежда, че Русия е предназначена само за това, да показва на целия свят, как не трябва да се живее и какво не трябва да се прави.
Руският либерал е безсмислена мушица, лутаща се сред слънчевите лъчи. Тяхното слънце – това е слънцето на Запада.
Какво правят законодателните, политическите, юридическите и тем подобни учреждения? Поправят злото, предизвикано от самите тях.
Аз обичам своето Отечество, както Петър Велики ме е учил да го обичам. Чужд ми е, признавам, тоя блажен патриотизъм, тоя патриотизъм на леността, който настоява да виждаме всичко в розова светлина и да се носим върху своите илюзии.
Предпочитам да бичувам своята родина, предпочитам да я огорчавам, предпочитам да я унижавам. Всичко друго, само не и да я заблуждавам.
Източник: izbrannoe.com
Портрет: Чаадаев. Государственный литературный музей, 19 век, неизвестен автор - commons.wikimedia.org
